Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Et Job continuant, reprit son discours sentencieux, et dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh! qui me ferait être comme j'étais autrefois, comme j'étais en ces jours où Dieu me gardait.
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Quand il faisait luire sa lampe sur ma tête, et quand je marchais parmi les ténèbres, [éclairé] par sa lumière.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Comme j'étais aux jours de mon automne, lorsque le secret de Dieu était dans ma tente.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Quand le Tout-puissant était encore avec moi, et mes gens autour de moi.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Quand je lavais mes pas dans le beurre, et que des ruisseaux d'huile découlaient pour moi du rocher.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Quand je sortais vers la porte passant par la ville, et que je me faisais préparer un siège dans la place,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Les jeunes gens me voyant se cachaient, les vieillards se levaient, et se tenaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les principaux s'abstenaient de parler, et mettaient la main sur leur bouche.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Les Conducteurs retenaient leur voix, et leur langue était attachée à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L'oreille qui m'entendait, disait que j'étais bienheureux, et l'œil qui me voyait, déposait en ma faveur.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Car je délivrais l'affligé qui criait, et l'orphelin qui n'avait personne pour le secourir.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction de celui qui s'en allait périr, venait sur moi, et je faisais que le cœur de la veuve chantait de joie.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
J'étais revêtu de la justice, elle me servait de vêtement, et mon équité m'était comme un manteau, et [comme] une tiare.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Je servais d'œil à l'aveugle, et de pieds au boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J'étais le père des pauvres, et je m'informais diligemment de la cause qui ne m'était point connue.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Je cassais les grosses dents de l'injuste, et je lui arrachais la proie d'entre ses dents.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
C'est pourquoi je disais: Je mourrai dans mon lit, et je multiplierai mes jours comme les grains de sable.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Ma racine était ouverte aux eaux, et la rosée demeurait toute la nuit sur mes branches.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire se renouvelait en moi, et mon arc était renforcé en ma main.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
On m'écoutait, et on attendait [que j'eusse parlé]; et lorsque j'avais dit mon avis, on se tenait dans le silence.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Ils ne répliquaient rien après ce que je disais, et ma parole se répandait sur eux [comme une rosée].
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils m'attendaient comme on attend la pluie; ils ouvraient leur bouche, comme après la pluie de la dernière saison.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Riais-je avec eux? ils ne le croyaient point; et ils ne faisaient point disparaître la sérénité de mon visage.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Voulais-je aller avec eux? j'étais assis au haut bout, j'étais entr'eux comme un Roi dans son armée, et comme un homme qui console les affligés.
