Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job prit de nouveau la parole sous forme sentencieuse et dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh! Que ne puis-je être comme aux mois du passé, Comme aux jours où Dieu me gardait,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Quand sa lampe brillait sur ma tête, Et que sa lumière me guidait dans les ténèbres!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Que ne suis-je comme aux jours de ma vigueur, Où Dieu veillait en ami sur ma tente,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Quand le Tout-Puissant était encore avec moi, Et que mes enfants m’entouraient;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Quand mes pieds se baignaient dans la crème Et que le rocher répandait près de moi des ruisseaux d’huile!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Si je sortais pour aller à la porte de la ville, Et si je me faisais préparer un siège dans la place,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Les jeunes gens se retiraient à mon approche, Les vieillards se levaient et se tenaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les princes arrêtaient leurs discours, Et mettaient la main sur leur bouche;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
La voix des chefs se taisait, Et leur langue s’attachait à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L’oreille qui m’entendait me disait heureux, L’œil qui me voyait me rendait témoignage;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Car je sauvais le pauvre qui implorait du secours, Et l’orphelin qui manquait d’appui.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction du malheureux venait sur moi; Je remplissais de joie le cœur de la veuve.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je me revêtais de la justice et je lui servais de vêtement, J’avais ma droiture pour manteau et pour turban.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J’étais l’œil de l’aveugle Et le pied du boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J’étais le père des misérables, J’examinais la cause de l’inconnu;
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Je brisais la mâchoire de l’injuste, Et j’arrachais de ses dents la proie.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Alors je disais: Je mourrai dans mon nid, Mes jours seront abondants comme le sable;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
L’eau pénétrera dans mes racines, La rosée passera la nuit sur mes branches;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire reverdira sans cesse, Et mon arc rajeunira dans ma main.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
On m’écoutait et l’on restait dans l’attente, On gardait le silence devant mes conseils.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Après mes discours, nul ne répliquait, Et ma parole était pour tous une bienfaisante rosée;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils comptaient sur moi comme sur la pluie, Ils ouvraient la bouche comme pour une pluie du printemps.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Je leur souriais quand ils perdaient courage, Et l’on ne pouvait chasser la sérénité de mon front.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
J’aimais à aller vers eux, et je m’asseyais à leur tête; J’étais comme un roi au milieu d’une troupe, Comme un consolateur auprès des affligés.
