< Йов 29 >
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Et Job, ajoutant à ce qui précède, dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Qui me rendra les jours d'autrefois, le temps où Dieu prenait de soin de me garder?
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Alors sa lampe brillait sur ma tête: alors avec sa lumière je ne craignais pas de marcher dans les ténèbres.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Alors je foulais de mes pieds la voie; alors Dieu veillait sur ma maison.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Alors je m'asseyais à l'ombre de mes arbres, et mes enfants étaient autour de moi.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Alors mes sentiers ruisselaient de beurre et mes collines de lait.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Alors j'entrais dès l'aurore en la ville, et un siège m'était réservé sur les places.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Les jeunes gens à mon aspect se voilaient; et les anciens restaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les forts cessaient de parler; ils se mettaient un doigt sur la bouche.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Attentifs à mes discours, ils me déclaraient heureux, après quoi leur langue était collée à leur gosier.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L'oreille m'avait ouï et l'on me proclamait heureux; l'œil m'avait vu et l'on s'inclinait.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Car j'avais délivré le pauvre des mains du riche; j'avais protégé l'orphelin qui manquait d'appui.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction de l'abandonné s'adressait à moi; la bouche de la veuve aussi me bénissait.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je m'étais revêtu de justice; je m'étais enveloppé d'équité comme d'un manteau double.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J'étais l'œil de l'aveugle et le pied du boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J'étais le père des faibles; j'étudiais des causes que je ne connaissais pas.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Aussi j'ai brisé les mâchoires de l'injuste; j'ai arraché de ses dents la proie qu'il avait saisie.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Et j'ai dit: Mon âge se prolongera comme celui du palmier; ma vie sera de longue durée.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
La racine se montrera hors de l'eau, et la rosée passera la nuit dans ma moisson.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire est pour moi chose vaine, et elle marche mon arc à la main.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
A peine m'avait-on entendu que l'on s'attachait à moi; on gardait le silence en recueillant mes conseils.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Nul n'ajoutait à mes discours, et les hommes étaient pleins de joie que je leur avais parlé.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Comme la terre altérée reçoit la pluie, de même ils recevaient mes paroles.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Lorsque je riais avec eux, ils n'y pouvaient croire, et l'éclat de mon visage n'en était pas amoindri.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Je leur avais indiqué la voie, ils m'avaient institué leur chef, et ma demeure semblait celle d'un roi entouré de gardes ou d'un consolateur des affligés.