Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job, poursuivant l’exposé de son thème, dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Ah! Que ne suis-je tel que j’étais aux temps passés, aux jours où Dieu me protégeait;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
où son flambeau brillait sur ma tête, et où sa lumière me guidait dans les ténèbres;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
tel que j’étais aux jours de mon automne, alors que l’amitié de Dieu s’étendait sur ma demeure;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
que le Tout-Puissant était encore avec moi et que j’étais entouré de mes jeunes gens;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quand je baignais mes pieds dans la crème, et que le rocher ruisselait pour moi de flots d’huile!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Quand je me dirigeais vers la Porte, au seuil de la cité, et fixais mon siège sur la place publique,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
les jeunes, en me voyant, se cachaient; les vieillards se levaient et se tenaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les grands retenaient leurs paroles et posaient la main sur la bouche.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
La voix des seigneurs expirait sur leurs lèvres, et leur langue se collait à leur palais;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
car l’oreille qui m’entendait me proclamait heureux, et l’œil qui me voyait rendait témoignage pour moi.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
C’Est que je sauvais le pauvre, criant au secours, et l’orphelin sans soutien.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction du désespéré allait à moi, et je mettais de la joie au cœur de la veuve.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je me revêtais d’équité comme d’une parure, mon esprit de justice était mon manteau et mon turban.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J’Étais les yeux de l’aveugle, j’étais les pieds du boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J’Étais un père pour les malheureux; la cause de l’inconnu, je l’étudiais à fond.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Je brisais la mâchoire du malfaiteur, et j’arrachais la proie d’entre ses dents.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Et je disais: "Je finirai avec mon nid; comme le phénix je vivrai de longs jours.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Ma racine sera en contact avec l’eau, la rosée se posera, la nuit, sur mon branchage.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire se renouvellera sans cesse, et mon arc se rajeunira dans ma main."
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Ils m’écoutaient, pleins d’attente; ils faisaient silence pour entendre mon avis.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Quand j’avais fini de parler, ils ne répliquaient pas, et mes discours s’épandaient sur eux.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils m’attendaient comme la pluie; ils ouvraient la bouche comme pour l’ondée printanière.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Je leur souriais et ils n’osaient y croire; jamais ils n’éteignaient le rayonnement de ma face.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Volontiers j’allais vers eux, m’asseyant à leur tête, et j’étais comme un roi dans son armée, comme quelqu’un: qui console des affligés.
