Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Et Job reprit son discours sentencieux et dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh! que ne suis-je comme aux mois d’autrefois, comme aux jours où Dieu me gardait;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Quand sa clarté luisait sur ma tête, et que dans les ténèbres je marchais à sa lumière;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Comme j’étais aux jours de mon automne, quand le conseil secret de Dieu présidait sur ma tente;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Quand le Tout-puissant était encore avec moi, [et] que mes jeunes gens m’entouraient;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Quand je lavais mes pas dans le caillé, et que le rocher versait auprès de moi des ruisseaux d’huile! –
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Quand je sortais [pour aller] à la porte par la ville, quand je préparais mon siège sur la place:
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Les jeunes gens me voyaient et se cachaient, et les vieillards se levaient [et] se tenaient debout;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les princes s’abstenaient de parler et mettaient la main sur leur bouche,
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
La voix des nobles s’éteignait, et leur langue se collait à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Quand l’oreille m’entendait, elle m’appelait bienheureux; quand l’œil me voyait, il me rendait témoignage;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Car je délivrais le malheureux qui implorait du secours, et l’orphelin qui était sans aide.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction de celui qui périssait venait sur moi, et je faisais chanter de joie le cœur de la veuve.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je me vêtais de la justice, et elle me revêtait; ma droiture m’était comme un manteau et un turban.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J’étais, moi, les yeux de l’aveugle et les pieds du boiteux;
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J’étais un père pour les pauvres, et j’examinais la cause de celui qui m’était inconnu;
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Et je brisais la mâchoire de l’inique, et d’entre ses dents j’arrachais la proie.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Et je disais: J’expirerai dans mon nid, et mes jours seront nombreux comme le sable;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Ma racine sera ouverte aux eaux, et la rosée séjournera sur ma branche;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire [restera] toujours nouvelle avec moi, et mon arc rajeunira dans ma main.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
On m’écoutait et on attendait, et on se taisait pour [avoir] mon conseil;
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Après que j’avais parlé on ne répliquait pas, et mon discours distillait sur eux;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Et on m’attendait comme la pluie, et on ouvrait la bouche [comme] pour la pluie de la dernière saison.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Si je leur souriais, ils ne le croyaient pas, et ils ne troublaient pas la sérénité de ma face.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Je choisissais pour eux le chemin et je m’asseyais à leur tête, et je demeurais comme un roi au milieu d’une troupe, comme quelqu’un qui console les affligés.
