Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job reprit encore son discours et dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh! Qui me rendra les mois d'autrefois, les jours où Dieu veillait à ma garde;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
quand sa lampe brillait sur ma tête, et que sa lumière me guidait dans les ténèbres!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Tel que j'étais aux jours de mon âge mûr, quand Dieu me visitait familièrement dans ma tente,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
quand le Tout-Puissant était encore avec moi, et que mes fils m'entouraient;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quand je lavais mes pieds dans le lait, et que le rocher me versait des flots d'huile!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Lorsque je sortais pour me rendre à la porte de la ville, et que j'établissais mon siège sur la place publique,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
en me voyant, les jeunes gens se cachaient, les vieillards se levaient et se tenaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les princes retenaient leurs paroles, et mettaient leur main sur la bouche.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
La voix des chefs restait muette, leur langue s'attachait à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L'oreille qui m'entendait me proclamait heureux, l'œil qui me voyait me rendait témoignage.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Car je sauvais le pauvre qui implorait du secours, et l'orphelin dénué de tout appui.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction de celui qui allait périr venait sur moi, je remplissais de joie le cœur de la veuve.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je me revêtais de la justice comme d'un vêtement, mon équité était mon manteau et mon turban.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J'étais l'œil de l'aveugle, et le pied du boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J'étais le père des pauvres, j'examinais avec soin la cause de l'inconnu.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Je brisais la mâchoire de l'injuste, et j'arrachais sa proie d'entre les dents.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Je disais: « Je mourrai dans mon nid, j'aurai des jours nombreux comme le sable.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mes racines s'étendent vers les eaux, la rosée passe la nuit dans mon feuillage.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire reverdira sans cesse, et mon arc reprendra sa vigueur dans ma main. »
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
On m'écoutait et l'on attendait, on recueillait en silence mon avis.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Après que j'avais parlé, personne n'ajoutait rien; ma parole coulait sur eux comme la rosée.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils m'attendaient comme on attend la pluie; ils ouvraient la bouche comme aux ondées du printemps.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Si je leur souriais, ils ne pouvaient le croire; ils recueillaient avidement ce signe de faveur.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Quand j'allais vers eux, j'avais la première place, je siégeais comme un roi entouré de sa troupe, comme un consolateur au milieu des affligés.
