Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Hiob yi eƒe nuƒoƒo dzi be,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“O, ale si medi vevie be wòanɔ nam abe ale si wònɔ le ɣleti siwo va yi me la ene, le ŋkeke siwo me Mawu kpɔ tanye,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
esi eƒe akaɖi klẽ ɖe nye ta dzi eye eƒe kekeli na mezɔ to blukɔ tsiɖitsiɖi me!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
O, nenye ɖe wòanɔ nam abe nye lãmesẽŋkekewo me ene, esi kadodo kple Mawu kplikplikpli na wòyra nye aƒe,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
esi Ŋusẽkatãtɔ la ganɔ kplim ko eye vinyewo ƒo xlãm,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
esi nye toƒe nye notsi kpeke ɖeɖe eye amitimi ɖuɖu bababa tso agakpe me nam.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Ne meyi dua ƒe agbo nu, henɔ anyi ɖe zikpui dzi gli, le dua ƒe ablɔme la,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
ɖekakpuiawo kpɔam, heƒoa asa nam eye ame tsitsiwo tsona ɖe tsitrenu,
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
dumegãwo tɔna ne wole nu ƒom hetsɔa asi ɖoa nu.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Gbɔgblɔ buna ɖe ame ŋkutawo eye woƒe aɖe léna ɖe woƒe nu me.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Ame sia ame si ɖo tom la kafuam eye ame siwo kpɔm la ƒoa nu nyui tso ŋutinye
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
elabena mexɔna na hiãtɔ siwo le ɣli dom be woakpe ɖe yewo ŋu kple tsyɔ̃evi si si kpeɖeŋutɔ mele o.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Ame si le kukum la ƒe yayra vaa dzinye eye menana ahosi ƒe dzi kpɔa dzidzɔ.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Metsɔ dzɔdzɔenyenye do abe awu ene eye nuteƒewɔwɔ nye nye awu ʋlaya kple tablanu.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Menye ŋku na ŋkuagbãtɔ kple afɔ na tekunɔ.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Menye tɔ na hiãtɔwo eye mexɔa nya ɖe amedzrowo nu.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Meŋea tsyo na ame vɔ̃ɖiwo eye meɖea nu si woda adzoe la le woƒe aɖutame.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Mebu be, ‘Maku ɖe nye ŋutɔ nye aƒe me, nye ŋkekewo asɔ gbɔ abe ke ene.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Nye kewo aƒo ɖe to, ade tsi gbɔ eye zãmu adza ɖe nye alɔwo dzi zã blibo la.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Nye ŋutikɔkɔe anɔ yeye zum ɣe sia ɣi le ŋunye eye dati anɔ yeye ɖaa le asinyeme.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Amewo ɖoa tom henɔa nye asinu kpɔm, nɔa lalam na nye aɖaŋuɖoɖo le ɖoɖoezizi me.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Ne meƒo nu la, womegaƒoa nu o eye nye nyawo gena ɖe woƒe towo me bɔlɔɔ.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Wonɔa lalayem abe ale si wolalana na tsidzadza ene eye woxɔa nye nyawo dea wo ɖokui me abe ale si wonoa kelemetsi ene.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Womexɔnɛ sena ne meko nu na wo o, nye mo ƒe kekeli nye nu xɔasi na wo.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Metiaa mɔ si woato la na wo, menɔa wo dome abe woƒe tatɔ ene eye menɔa wo dome abe woƒe fia le eƒe aʋakɔwo dome ene. Menɔna abe ame si faa akɔ na konyifalawo ene.
