Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job again took up his parable, and said,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Oh that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
when his lamp shone on my head, and by his light I walked through darkness,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
as I was in my prime, when the friendship of God was in my tent,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
when the Almighty was yet with me, and my children were around me,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
when my steps were washed with butter, and the rock poured out streams of oil for me,
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
when I went out to the city gate, when I prepared my seat in the street.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
The young men saw me and hid themselves. The aged rose up and stood.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
The princes refrained from talking, and laid their hand on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The voice of the nobles was hushed, and their tongue stuck to the roof of their mouth.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
For when the ear heard me, then it blessed me, and when the eye saw me, it commended me,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
because I delivered the poor who cried, and the fatherless also, who had no one to help him,
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
the blessing of him who was ready to perish came on me, and I caused the widow’s heart to sing for joy.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I put on righteousness, and it clothed me. My justice was as a robe and a diadem.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was eyes to the blind, and feet to the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was a father to the needy. I researched the cause of him whom I didn’t know.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
I broke the jaws of the unrighteous and plucked the prey out of his teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Then I said, ‘I will die in my own house, I will count my days as the sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
My root is spread out to the waters. The dew lies all night on my branch.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory is fresh in me. My bow is renewed in my hand.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Men listened to me, waited, and kept silence for my counsel.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my words they didn’t speak again. My speech fell on them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
They waited for me as for the rain. Their mouths drank as with the spring rain.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
I smiled on them when they had no confidence. They didn’t reject the light of my face.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I chose out their way, and sat as chief. I lived as a king in the army, as one who comforts the mourners.
