Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job resumed speaking and said,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Oh, that I were as I was in the past months when God cared for me,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
when his lamp shined on my head, and when I walked through darkness by his light.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Oh, that I were as I was in the ripeness of my days when the friendship of God was on my tent,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
when the Almighty was yet with me, and my children were around me,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
when my way was covered with cream, and the rock poured out for me streams of oil!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
When I went out to the city gate, when I sat in my place in the city square,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
the young men saw me and kept their distance from me in respect, and the aged people rose and stood for me.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
The princes used to refrain from talking when I came; they would lay their hand on their mouths.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The voices of the noblemen were hushed, and their tongue clung to the roof of their mouths.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
For after their ears heard me, they would then bless me; after their eyes saw me, they would then give witness to me and approve of me
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
because I rescued the one who was poor when he cried out, and the one who had no father when he had no one to help him.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
The blessing of him who was about to perish came on me; I caused the widow's heart to sing for joy.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I put on righteousness, and it clothed me; my justice was like a robe and a turban.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was eyes to blind people; I was feet to lame people.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was a father to needy people; I would examine the case even of one whom I did not know.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
I broke the jaws of the unrighteous man; I plucked the victim out from between his teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Then I said, 'I will die in my nest; I will multiply my days like the grains of sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
My roots are spread out to the waters, and dew lies all night on my branches.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
The honor in me is always fresh, and the bow of my strength is always new in my hand.'
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
To me men listened; they waited for me; they stayed silent to hear my advice.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my words were done, they did not speak again; my speech dropped like water on them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
They always waited for me as they waited for rain; they opened their mouth wide to drink in my words, as they would do for the latter rain.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
I smiled on them when they did not expect it; they did not reject the light of my face.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I selected their way and sat as their chief; I lived like a king in his army, like one who comforts mourners.
