Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
And Job adds to lift up his allegory and says:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Who makes me as [in] months past, As [in] the days of God’s preserving me?
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
In His causing His lamp to shine on my head, By His light I walk [through] darkness.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
As I have been in days of my maturity, And the counsel of God on my tent.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
When yet the Mighty One [is] with me. Around me—my young ones,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
When washing my goings with butter, And the firm rock [is] with me—streams of oil.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
When I go out to the gate by the city, In a broad place I prepare my seat.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Youths have seen me, and they have been hidden, And the aged have risen—they stood up.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Princes have kept in words, And they place a hand on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The voice of leaders has been hidden, And their tongue has cleaved to the palate.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
For the ear heard, and declares me blessed, And the eye has seen, and testifies [to] me.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
For I deliver the afflicted who is crying, And the fatherless who has no helper.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
The blessing of the perishing comes on me, And I cause the heart of the widow to sing.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I have put on righteousness, and it clothes me, My justice as a robe and a crown.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I have been eyes to the blind, And I [am] feet to the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I [am] a father to the needy, And the cause I have not known I search out.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
And I break the jaw-teeth of the perverse, And from his teeth I cast away prey.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
And I say, I expire with my nest, And I multiply days as the sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
My root is open to the waters, And dew lodges on my branch.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory [is] fresh with me, And my bow is renewed in my hand.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
They have listened to me, Indeed, they wait, and are silent for my counsel.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my word they do not change, And my speech drops on them,
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
And they wait for me as [for] rain, And they have opened wide their mouth [As] for the spring rain.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
I laugh at them—they give no credence, And do not cause the light of my face to fall.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I choose their way, and sit [as] head, And I dwell as a king in a troop, When he comforts mourners.”
