Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Moreover Job continued his parable, and said,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
When his candle shined on my head, and when by his light I walked through darkness;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
As I was in the days of my youth, when the secret of God was on my tabernacle;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
When the Almighty was yet with me, when my children were about me;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
When I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
When I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The nobles held their peace, and their tongue stuck to the roof of their mouth.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
The blessing of him that was ready to perish came on me: and I caused the widow’s heart to sing for joy.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
And I broke the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
My root was spread out by the waters, and the dew lay all night on my branch.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
To me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my words they spoke not again; and my speech dropped on them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I chose out their way, and sat chief, and dwelled as a king in the army, as one that comforts the mourners.
