Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
And Job continued and said in his parable,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh that I were as in months past, wherein God preserved me!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
As when his lamp shone over my head; when by his light I walked through darkness.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
[As] when I steadfastly pursued my ways, when God took care of my house.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
When I was very fruitful, and my children were about me;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
when my ways were moistened with butter, and the mountains flowed for me with milk.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
When I went forth early in the city, and the seat was placed for me in the streets.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
The young men saw me, and hid themselves: and all the old men stood up.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
And the great men ceased speaking, and laid their finger on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
And they that heard [me] blessed me, and their tongue clave to their throat.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
For the ear heard, and blessed me; and the eye saw me, and turned aside.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
For I saved the poor out of the hand of the oppressor, and helped the fatherless who had no helper.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Let the blessing of the perishing one come upon me; yes, the mouth of the widow has blessed me.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Also I put on righteousness, and clothed myself with judgement like a mantle.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was the eye of the blind, and the foot of the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was the father of the helpless; and I searched out the cause which I knew not.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
And I broke the jaw teeth of the unrighteous; I plucked the spoil out of the midst of their teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
And I said, My age shall continue as the stem of a palm tree; I shall live a long while.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
[My] root was spread out by the water, and the dew would lodge on my crop.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory was fresh in me, and by bow prospered in his hand.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
[Men] heard me, and gave heed, and they were silent at my counsel.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
At my word they spoke not again, and they were very gland whenever I spoke to them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
As the thirsty earth expecting the rain, so they [waited for] my speech.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Were I to laugh on them, they would not believe [it]; and the light of my face has not failed.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I chose out their way, and sat chief, and lived as a king in the midst of warriors, as one comforting mourners.
