Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
And Job again took up his discourse, and said,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
O that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
when his lamp shone upon my head, and by his light I walked through darkness,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
as I was in the ripeness of my days, when the friendship of God was upon my tent,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
when the Almighty was yet with me, and my sons were about me,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
when my steps were washed with butter, and the rock poured out streams of oil to me,
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
when I went forth to the gate to the city, when I prepared my seat in the street.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
The young men saw me and hid themselves, and the aged rose up and stood.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
The rulers refrained from talking, and laid their hand on their mouth.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
The voice of the ranking men was hushed, and their tongue stuck to the roof of their mouth.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
For when the ear heard me, then it blessed me, and when the eye saw me, it gave witness to me.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Because I delivered the poor who cried, also the fatherless who had none to help him.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
The blessing of him who was ready to perish came upon me, and I caused the widow's heart to sing for joy.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
I put on righteousness, and it clothed me. My justice was as a robe and a diadem.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
I was eyes to the blind, and I was feet to the lame.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
I was a father to the needy, and I searched out the case of him whom I did not know.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
And I broke the jaws of the unrighteous, and plucked the prey out of his teeth.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
My root is spread out to the waters, and the dew lays all night upon my branch.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
My glory is fresh in me, and my bow is renewed in my hand.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
To me men gave ear, and waited, and kept silence for my counsel.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
After my words they spoke not again, and my speech distilled upon them.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
And they waited for me as for the rain. And they opened their mouth wide as for the latter rain.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
I smiled on them when they had no confidence, and they did not cast down the light of my countenance.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
I chose out their way, and sat as chief, and dwelt as a king in the army, as a man who comforts the mourners.
