Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Ayub nomedo wuoyo kawacho niya,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Yaye, mad ngʼato dwoka e ndalona machon kendo kinde mane Nyasaye orita maber,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
ka en koda kuonde duto kendo ka lerne ne menyona kuonde motimo mudho mane awuothe!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Ee, mano kaka agombo ndalogo mane pod ategno, kinde mane Nyasaye gwedho oda nikech ne en osiepna,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
ma en ndalono ma Jehova Nyasaye Maratego ne pod ni koda kendo nyithinda noketa diere,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
ne en ndalo ma yorega ne dhi maber kendo yiende mag zeituni ne nyak maber.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Kindeno kane adonjo gie ranga dala mi abet e koma ei paw bura,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
to yawuowi ne weyona yo ka onena to jodongo to ne oana malo.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Jotend ogendini ne weyo wuoyo, kendo negilingʼ thi ka giumo dhogi.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Ruodhi kane onena to ne wuoyo gi dwol mapiny kendo onge ngʼama ne nyalo winjo gima negiwacho.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Ngʼato angʼata mane owinja ne loso maber kuoma, kendo joma nonena ne pwoya,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
nikech ne akonyo joma odhier mane ywak ka dwaro kony, kod joma onge wuonegi mane onge gi joma dikonygi.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Ngʼama ne chiegni tho nogwedha; kendo namiyo chuny dhako ma chwore otho duogo mi ower gi mor.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Arwako tim makare kod adiera ka lepa.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Ne abedo wangʼ muofni kendo tiende pudhe.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Ne abedo wuon jochan; kendo ne akawo chandruok joma welo.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Ne aketho teko mar joma thiro ji mi agologi e lwet joma dwaro hinyogi.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Ne aparo e chunya ni, ‘Tho biro kawa mos ka adak maber e dalana, kendo ka hika mae pinyni oniangʼ,
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Achalo gi yath, madongo e bath aora madongo ka ngʼich nikech tiendene ochwo pi kendo thoo biro bedo e bedena gotieno.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Huma mara biro siko kalandore kendo tekra nosiki!’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Ji ne chikona itgi ka geno konyruok mathoth, negirito rieko mawuok e dhoga ka gilingʼ mos.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Onge ngʼama ne loso bangʼa; wechena ne lwar e itgi mos ka ngʼidho.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ne girita ka joma rito koth ndalo oro, kendo negimor gi wechena mana ka joma rito kodh chwiri.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Kane abwonjo kodgi to ne amako dhogi; kendo ler mane rieny koa e lela wangʼa, ne morogi ahinya.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
An ema ne anyisogi yo monego gilu kendo nabedo kaka ruodhgi; ne achalo ruoth e dier jokedo mage; bende ne achalo ngʼat mahoyo joma ywak.”
