Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Og Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Ak, havde jeg det som tilforn, som dengang Gud tog sig af mig,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
da hans Lampe lyste over mit Hoved, og jeg ved hans Lys vandt frem i Mørke,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
som i mine modne År, da Guds Fortrolighed var over mit Telt,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
da den Almægtige end var hos mig og mine Drenge var om mig,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
da mine Fødder vaded i Fløde, og Olie strømmede, hvor jeg stod,
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
da jeg gik ud til Byens Port og rejste mit Sæde på Torvet.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Når Ungdommen så mig, gemte deo sig, Oldinge rejste sig op og stod,
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Høvdinger standsed i Talen og lagde Hånd på Mund,
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Stormænds Røst forstummed, deres Tunge klæbed til Ganen;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Øret hørte og priste mig lykkelig, Øjet så og tilkendte mig Ære.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Thi jeg redded den arme, der skreg om Hjælp, den faderløse, der savned en Hjælper;
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
den, det gik skævt, velsignede mig, jeg frydede Enkens Hjerte;
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
jeg klædte mig i Retfærd, og den i mig, i Ret som Kappe og Hovedbind.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Jeg var den blindes Øje, jeg var den lammes Fod;
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
jeg var de fattiges Fader, udreded den mig ukendtes Sag;
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
den lovløses Tænder brød jeg, rev Byttet ud af hans Gab.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Så tænkte jeg da: "Jeg skal dø i min Rede, leve så længe som Føniksfuglen;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
min Rod kan Vand komme til, Duggen har Nattely i mine Grene;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
min Ære er altid ny, min Bue er altid ung i min Hånd!"
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Mig hørte de på og bied, var tavse, mens jeg gav Råd;
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
ingen tog Ordet, når jeg havde talt, mine Ord faldt kvægende på dem;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
de bied på mig som på Regn, spærred Munden op efter Vårregn.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Mistrøstige smilte jeg til, mit Åsyns Lys fik de ej til at svinde.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Vejen valgte jeg for dem og sad som Høvding, troned som Konge blandt Hærmænd, som den, der gav sørgende Trøst.
