Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
约伯又接着说：
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
惟愿我的景况如从前的月份， 如 神保守我的日子。
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
那时他的灯照在我头上； 我借他的光行过黑暗。
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
我愿如壮年的时候： 那时我在帐棚中， 神待我有密友之情；
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
全能者仍与我同在； 我的儿女都环绕我。
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
奶多可洗我的脚； 磐石为我出油成河。
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
我出到城门， 在街上设立座位；
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
少年人见我而回避， 老年人也起身站立；
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
王子都停止说话， 用手捂口；
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
首领静默无声， 舌头贴住上膛。
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
耳朵听我的，就称我有福； 眼睛看我的，便称赞我；
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
因我拯救哀求的困苦人 和无人帮助的孤儿。
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
将要灭亡的为我祝福； 我也使寡妇心中欢乐。
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
我以公义为衣服， 以公平为外袍和冠冕。
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
我为瞎子的眼， 瘸子的脚。
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
我为穷乏人的父； 素不认识的人，我查明他的案件。
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
我打破不义之人的牙床， 从他牙齿中夺了所抢的。
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
我便说：我必死在家中， 必增添我的日子，多如尘沙。
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
我的根长到水边； 露水终夜沾在我的枝上。
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
我的荣耀在身上增新； 我的弓在手中日强。
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
人听见我而仰望， 静默等候我的指教。
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
我说话之后，他们就不再说； 我的言语像雨露滴在他们身上。
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
他们仰望我如仰望雨， 又张开口如切慕春雨。
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
他们不敢自信，我就向他们含笑； 他们不使我脸上的光改变。
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
我为他们选择道路，又坐首位； 我如君王在军队中居住， 又如吊丧的安慰伤心的人。
