Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
約伯繼續他的言論說：
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
誰能賜我似以前的歲月，像以往天主護守我的時日呢﹖
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
那時他的燈，光照在我頭上，藉他的光明，我走過黑暗。
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
惟願我如壯年之時，那時天主護佑我的帳幕；
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
全能者與我相偕，我的子女環繞著我；
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
那時我以奶油洗腳，崖石流油成河。
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
當我走出城門，在市井設我座位之時，
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
少年人看見我都迴避，老年人都起身站立；
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
王侯停止講話，用手堵住自己的口；
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
首領不敢出聲，舌頭緊貼上顎。
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
凡有耳聽見我的，必稱我有福；凡有眼看見我的，都必稱讚我。
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
因為我援助了呼救的窮人，和無依無靠的孤兒。
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
那受喪亡之痛的人稱謝我，我使寡婦的心歡樂。
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
我披上正義，正義就如我衣；我的公正，猶如我的長袍和冠冕。
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
我作了盲人的眼，跛者的腳。
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
我成了窮人之父，我調查過素不相識者的案件。
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
我打碎惡人的燎牙，由他牙齒中奪出了獵物。
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
我心想：我必壽終正寢，我的壽數必如塵沙。
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
我的根蔓延到水邊，夜間甘露落在我的枝葉上。
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
我的榮耀不斷更新，我手中的弓日新月異。
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
聽我講話的人，屏息等待，靜聽我的指教。
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
我講話之後，無人再敢講話，我的話像水珠滴在他們身上。
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
他們期待我如望甘霖，張著大口如渴盼春雨。
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
我向他們微笑，他們不敢相信；我和善的面容，他們必不放過。
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
我為他們選擇了道路，身居前導，一如立在軍中的君王；我引他們到那裏，他們就去。
