Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
— «Shübhisizki, kümüsh tépilidighan kanlar bar, Altunning tawlinidighan öz orni bardur;
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Tömür bolsa yer astidin qéziwélinidu, Mis bolsa tashtin éritilip élinidu.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Insanlar [yer astidiki] qarangghuluqqa chek qoyidu; U yer qerigiche charlap yürüp, Qarangghuluqqa tewe, ölümning sayiside turghan tashlarni izdeydu.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
U yer yüzidikilerdin yiraq jayda tik bolghan quduqni kolaydu; Mana shundaq adem ayagh basmaydighan, untulghan yerlerde ular arghamchini tutup boshluqta pulanglap yüridu, Kishilerdin yiraqta ésilip turidu.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Ashliq chiqidighan yer, Tekti kolan’ghanda bolsayalqundek körünidu;
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Yerdiki tashlar arisidin kök yaqutlar chiqidu, Uningda altun rudisimu bardur.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
U yolni héchqandaq alghur qush bilmeydu, Hetta sarning közimu uninggha yetmigen.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Hakawur yirtquchlarmu u yerni héch dessep baqmighan, Esheddiy shirmu u jaydin héchqachan ötüp baqmighan.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Insan balisi qolini chaqmaq téshining üstige tegküzidu, U taghlarni yiltizidin qomuriwétidu.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Tashlar arisidin u qanallarni chapidu; Shundaq qilip uning közi herxil qimmetlik nersilerni köridu;
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Yer astidiki éqinlarni téship ketmisun dep ularni tosuwalidu; Yoshurun nersilerni u ashkarilaydu.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Biraq danaliq nedin tépilar? Yorutulushning makani nedidu?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Insan baliliri uning qimmetliklikini héch bilmes, U tiriklerning zéminidin tépilmas.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
[Yer] tégi: «Mende emes» deydu, Déngiz bolsa: «Men bilenmu bille emestur» deydu.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Danaliqni sap altun bilen sétiwalghili bolmaydu, Kümüshnimu uning bilen bir tarazida tartqili bolmas.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Hetta Ofirda chiqidighan altun, aq héqiq yaki kök yaqut bilenmu bir tarazida tartqili bolmaydu.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Altun we xrustalnimu uning bilen sélishturghili bolmaydu, Ésil altun qacha-quchilar uning bilen héch almashturulmas.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
U ünche-marjan, xrustalni ademning ésidin chiqiridu; Danaliqni élish qizil yaqutlarni élishtin ewzeldur.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Éfiopiyediki sériq yaqut uninggha yetmes, Sériq altunmu uning bilen beslishelmeydu.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Undaqta, danaliq nedin tépilidu? Yorutulushning makani nedidu?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Chünki u barliq hayat igilirining közidin yoshurulghan, Asmandiki uchar-qanatlardinmu yoshurun turidu.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Halaket we ölüm peqetla: «Uning shöhritidin xewer alduq» deydu.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Uning mangghan yolini chüshinidighan, Turidighan yérini bilidighan peqetla bir Xudadur.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Chünki Uning közi yerning qerigiche yétidu, U asmanning astidiki barliq nersilerni köridu.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
U shamallarning küchini tarazigha salghanda, [Dunyaning] sulirini ölchigende,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
Yamghurlargha qanuniyet chüshürginide, Güldürmamining chaqmiqigha yolini békitkinide,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
U chaghda U danaliqqa qarap uni bayan qilghan; Uni nemune qilip belgiligen; Shundaq, U uning bash-ayighigha qarap chiqip,
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Insan’gha: «Mana, Rebdin qorqush danaliqtur; Yamanliqtin yiraqlishish yorutulushtur» — dégen».
