Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Hubaal lacagtu waxay leedahay god laga qodo, Oo dahabkuna wuxuu leeyahay meel lagu safeeyo.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Birta waxaa laga soo bixiyaa ciidda, Oo naxaastana waxaa laga dhalaaliyaa dhagaxa.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Dadku gudcurkuu dhammeeyaa, Oo tan iyo soohdinta ugu shishaysana waxay baadhaan Dhagaxyada ku jira gudcurka qarada leh iyo hooska dhimashada.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Isagu god dheer ayuu ka qodaa meel ka fog meesha dadku deggan yahay. Iyaga waxaa illooba qofka ag mara; Oo waxay ka laallaadaan meel dadka ka fog, oo hor iyo dib bay u ruxmadaan.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Cuntadu dhulkay ka soo baxdaa, Oo dhankiisa hoosena wuu rogmadaa sida wax dabku rogo oo kale.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Dhagaxyadiisu waa meeshii dhagaxyo safayr ah, Wuxuuna leeyahay dahab boodh ah.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Wadiiqadaas haadka adagu ma yaqaan, Oo gorgorka ishiisuna ma ay arag,
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Bahallada kibirka lahu kuma ay joogsan, Oo libaaxa cadhaysanina ma uu ag marin.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Isagu gacantiisuu soo fidiyaa oo wuxuu saaraa dhagaxa adag, Oo buurahana wuu afgembiyaa oo xididdaduu ku rujiyaa.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Dhagaxyada dhexdooda wuxuu ka jeexaa keliyo, Oo ishiisuna wax kasta oo qaali ah way aragtaa.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Wuxuu xidhaa durdurrada si ayan u dareerin, Oo waxa qarsoonna wuxuu u soo bannaan bixiyaa iftiinka.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Laakiinse waa xaggee meesha xigmadda laga helaa? Oo waxgarashada meesheeduse waa xaggee?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Dadku qiimaheeda ma yaqaan, Oo kuwa nool dalkoodana lagama helo.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Moolku wuxuu leeyahay, Iguma jirto, Badduna waxay leedahay, Aniga ilama jirto.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Dahab laguma heli karo, Lacagna looma miisaamo.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Laguma qiimayn karo dahabka Oofir, Ama dhagaxa qaaliga ah oo onika la yidhaahdo ama xataa dhagaxa safayr la yidhaahdo.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Dahab iyo madarad toona uma qalmi karaan, Oo beddelkeeduna ma noqon karo jawhar laga sameeyo dahab saafi ah.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Waxba lagama sheegi doono dhagax cas oo raamood la yidhaahdo, amase madarad, Hubaal xigmadda qiimaheedu waa ka sii sarreeyaa luul.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Dhagaxa tobasiyos la yidhaahdo ee Itoobiya ka yimaadana uma qalmi doono, Oo xataa dahab saafi ahna laguma qiimayn doono.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Haddaba xigmaddu xaggee bay ka timaadaa? Oo waxgarashada meesheeduse waa xaggee?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Maxaa yeelay, way ka qarsoon tahay kuwa nool indhahooda, Oo haadka hawadana waa laga deday.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Halligaadda iyo Dhimashadu waxay leeyihiin, Dhegahayaga ayaannu warkeeda ku maqalnay.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Ilaah ayaa jidkeeda garanaya, Oo isagaa meesheeda yaqaan.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Waayo, isagu wuxuu fiiriyaa dunida darfaheeda, Oo wuxuu u jeedaa inta samada ka hoosaysa oo dhan,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Markuu dabaysha miisaamo, Oo uu biyahana qiyaaso.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
Markuu roobka qaynuun u sameeyey, Oo uu hillaaca onkodkana jid u sameeyey,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
Ayuu arkay, oo ka hadlay, Oo intuu adkeeyey ayuu weliba baadhay.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Oo wuxuu dadka ku yidhi, Bal eega, Sayidka ka cabsashadiisa ayaa xigmad ah, Oo in sharka laga fogaadona waa waxgarasho.
