Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Арӂинтул аре о минэ де унде се скоате ши аурул аре ун лок де унде есте скос ка сэ фие курэцит.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Ферул се скоате дин пэмынт ши пятра се топеште ка сэ дя арама.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Омул пуне капэт ынтунерикулуй, черчетязэ, пынэ ын цинутуриле челе май адынчь, петреле аскунсе ын негура ши ын умбра морций.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Сапэ о фынтынэ департе де локуриле локуите; пичоареле ну-й май сунт де ажутор, стэ атырнат ши се клатинэ, департе де локуинцеле оменешть.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Пэмынтул, де унде есе пыня, есте рэсколит ынэунтрул луй ка де фок;
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
петреле луй купринд сафир ши ын ел се гэсеште пулбере де аур.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Пасэря де прадэ ну-й куноаште кэраря. Окюл вултурулуй н-а зэрит-о,
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
челе май труфаше добитоаче н-ау кэлкат пе еа ши леул н-а трекут ничодатэ пе еа.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Омул ышь пуне мына пе стынка де кремене ши рэстоарнэ мунций дин рэдэчинэ.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Сапэ шанцурь ын стынчь ши окюл луй привеште тот че есте де прец ын еле.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Опреште курӂеря апелор ши скоате ла луминэ че есте аскунс.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Дар ынцелепчуня унде се гэсеште? Унде есте локуинца причеперий?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Омул ну-й куноаште прецул, еа ну се гэсеште ын пэмынтул челор вий.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Адынкул зиче: ‘Ну есте ын мине’, ши маря зиче: ‘Ну есте ла мине.’
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Еа ну се дэ ын скимбул аурулуй курат, ну се кумпэрэ кынтэринду-се ку арӂинт;
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
ну се кынтэреште пе аурул дин Офир, нич пе ониксул чел скумп, нич пе сафир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Ну се поате асемэна ку аурул, нич ку диамантул, ну се поате скимба ку ун вас де аур алес.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Мэрӂянул ши кристалул ну сунт нимик пе лынгэ еа: ынцелепчуня прецуеште май мулт декыт мэргэритареле.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Топазул дин Етиопия ну есте ка еа ши аурул курат ну се кумпэнеште ку еа.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Де унде вине атунч ынцелепчуня? Унде есте локуинца причеперий?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Есте аскунсэ де окий тутурор челор вий, есте аскунсэ де пэсэриле черулуй.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Адынкул ши моартя зик: ‘Ной ам аузит ворбинду-се де еа.’
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Думнезеу ый штие друмул, Ел ый куноаште локуинца.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Кэч Ел веде пынэ ла марӂиниле пэмынтулуй, зэреште тотул суб черурь.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Кынд а рындуит греутатя вынтулуй ши кынд а хотэрыт мэсура апелор,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
кынд а дат леӂь плоий ши кынд а ынсемнат друмул фулӂерулуй ши тунетулуй,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
атунч а вэзут ынцелепчуня ши а арэтат-о, й-а пус темелииле ши а пус-о ла ынчеркаре.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Апой а зис омулуй: ‘Ятэ, фрика де Домнул, ачаста есте ынцелепчуня; депэртаря де рэу есте причепере.’”
