Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Sylv hev sin stad, der dei det finn, og gullet, som dei reinsa vinn,
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
og jarn fram or jordi fær, og kopar ut or steinen bræ’r;
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
På natteskuggen gjer dei slutt og myrkheims steinar granskar ut.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Djupt under by med annsamt liv i gruvor bergmenn kliv og sviv.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
På jordi brødkorn fram dei driv, men inni upp som eld dei riv.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Safiren sit i steinar der, og der seg og gullklumpar ter,
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Ei ørnen kjenner denne veg, for haukesyn han løyner seg.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Ei stolte rovdyr vegen fann, og løva aldri gjeng på han.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
På harde steinen dei handi legg; då sturtar mang ein bergevegg.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
I berget seg gangar grev og skodar mang ein skatt so gjæv.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Dei dytter til for rennand’ å, det løynde fram for ljoset må.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Men visdomen, kvar er han å få? Og kvar skal ein vitet nå?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Slett ingen veit hans verd og vinst; i manneheim han ikkje finst;
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Avgrunnen dyn: «Her ei han er!» Og havet segjer: «Ikkje her!»
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Du kann’kje kjøpa han for gull, men sylv ei vega prisen full,
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
og ei for gull ifrå Ofir, ei for onyks, ei for safir.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Ei gull og glas er nok til kaup, og ei til byte fingull-staup.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Korall, krystall gjeld ikkje her. Visdom er meir enn perlor verd.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Topas frå Kus er altfor ring, ja, reinast gull vert ingen ting.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Visdomen, kvar kjem han ifrå? Og kvar skal ein til vitet nå?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Det ingen veit på denne jord; ei fugl det fann, kvar helst han for.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Avgrunn og daude segjer greidt: «Eit gjetord er alt det me veit.»
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Men Gud han kjenner denne veg; han veit kvar visdom løyner seg.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Han skodar heilt til heimsens tram, og under himmeln ser han fram.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Då vinden han med vegti vog og sette mål for vatnet og,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
då han gav regnet lovi si og ljomet veg å ganga i,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
då såg han og synte fram og granska honom umhugsam.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Til menneskja han sagde so: «I Herrens otte visdom sit, og fly det vonde, det er vit.»»
