Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Toe ao ty lakato fitsikaraham-bolafoty naho ty toem-pitranaham-bolamena.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Akareñe an-debok’ ao ty viñe, le tranaheñe am-bongam-bato ty torisike.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Fongore’e ty ieñe, tsikarahe’e pak’ am-para-piefera’e ao ty vato, an-kamoromoroñañe naho an-talinjon-kavilasy ao.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Anokafa’e lalam-pigodañañe, lavi-pimoneñañe; andikofam-pandia, miradorado ao, mitsikadròtse lavits’ ondaty.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Ty tane toy, ama’e ty iboaha’ ty mahakama; ambane’e ao hoe trobotroboen’ afo.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Angalan-tsafira o vato’eo, naho volamena an-debo’e ao.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Tsy hay o voro-pamaokeo i lalañey; tsy trea’ ty maso’ i hitikitikey.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Tsy nilià’ o bibi-ly mpireñetseo; mbe tsy nipiapia ambone’e eo ty liona.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Ahiti’e mb’amo vato-pilakeo ty fità’e vaho avalitaboa’e reke-bahatse o vohitseo.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Kaohe’e amo vatoo ty talàha vaho oni-pihaino’e ze atao vara.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Sebaña’e o torahañeo tsy hiorike; aboa’e mb’an-kazavàñe o raha nikafitseo.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Fe aia ty hahaoniñañe hihitse? Aia ka ty toe’ o hilalao?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Tsy fohi’ondaty ty vili’e, toe tsy tendrek’ an-tane’ o veloñeo.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
hoe i lalekey, Tsy amako atoa; le hoe i riakey, Tsy amako etoa.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Tsy ikaloam-bolamena, vaho tsy andanjàm-bolafoty.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Tsy añoharañe ami’ty volamena’ i Ofire, ndra an-tsohame sarotse ndra safira.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Tsy añirinkiriña’ ty volamena ndra ty kristaly, tsy tsalohem-panake volamena ki’e.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Tsy ivolañañe ty vaton-driake ndra vato-soa; ambone’ o hangeo ty fikaloan-kihitse.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Tsy oharañe ama’e ty pit-dae’ i Kose, tsy ibalibalihem-bolamena hiringiri’e.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Hirik’ aia arè o hihitseo? Vaho aia ty toe’ o hilalao?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Ie mikafits’ am-pihaino’ ze atao veloñe, vaho mietak’ amo voron-tiokeo.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Hoe ty Tsikeokeoke naho i Havilasy: fa nahatsanon-talily aze o sofi’aio.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Arofoanan’ Añahare i lala’ey, fohi’e ka i toe’ey.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Jilove’e pak’ añ’olo’ ty tane toy, vazoho’e ze he’e ambanen-dikerañe ao.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Ie nanolora’e lanja o tiokeo, vaho nanjara’e an-kapoake o ranoo;
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
ie nafepè’e o orañeo, naho ty lala’ o helats’ampiñeo;
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
Le nivazohoe’e, nitseize’e; najado’e vaho tsinikara’e.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Le hoe re am’ondatio, Inao: Ty fañeveñañe amy Talè, Izay ro hihitse; ty fisitahañe an-karatiañe ro hilala.
