Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
“Ddala ddala waliwo ebirombe mwe basima effeeza, n’ekifo gye balongooseza effeeza.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Ekyuma kisimibwa mu ttaka, n’ekikomo ne bakisaanuusa okukiggya mu mayinja.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Omuntu agoberera enzikiza n’anoonya eyo mu ttaka wansi, asime ekyuma mu kizikiza ekiri wansi ennyo.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Asima ekinnya ekiri ewala n’abantu gye babeera, mu bifo eteyita bantu, ewala okuva abantu gye bayita.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Ensi evaamu emmere, naye wansi waayo yafuusibwa nga muliro.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Safira eva mu mayinja gaayo, era enfuufu yaayo erimu zaabu.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Tewali kinyonyi kiyizzi kimanyi kkubo lino, wadde n’amaaso ga kamunye tegarirabanga.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Ekibinja ky’empologoma ento tekituukangayo, tewali mpologoma yali eyiseeyo.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Omuntu ayasa n’omukono gwe ejjinja ery’embaalebaale, n’avuunika ensozi okuviira ddala we zisibuka.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Asima ensalosalo ku njazi; n’amaaso ge galaba eby’omuwendo byonna.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Anoonya wansi mu migga, n’aggyayo ebintu ebyakwekebwa.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
“Naye amagezi gasangibwa wa? Okutegeera kuva wa?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Omuntu tayinza kutegeera mugaso gwago; tegasangibwa mu nsi y’abalamu.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Obuziba bwogera nti, ‘Tegali mu nze,’ ennyanja eyogera nti, ‘Tegali mu nze.’
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Tegayinza kugulibwa na zaabu asingayo obulungi, wadde omuwendo gwago okupimibwa mu ffeeza.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Tegayinza kugulibwa na zaabu wa Ofiri, mu mayinja ag’omuwendo aga onuku oba safiro.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Zaabu n’endabirwamu tebiyinza kugenkana: so tegayinza kugeraageranyizibwa n’amayinja ag’omuwendo.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Kolali n’amayinja ag’endabirwamu tebyogerwa nako; omuwendo ogugula amagezi gusinga amayinja amatwakaavu.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Topazi eva mu Esiyopya teyinza kugenkana, tegayinza wadde okugulibwa mu zaabu etetabikiddwamu kantu konna.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
“Kale amagezi gava ludda wa? N’okutegeera kubeera ludda wa?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Gakwekebwa okuva mu maaso g’ebintu byonna ebiramu, era gakwekeddwa ebinyonyi by’omu bbanga.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Okuzikiriza n’Okufa kwogera nti, ‘Nawulirako buwulizi ku lugambo lwakwo mu matu gange.’
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Katonda ategeera ekkubo erigatuukako era ye yekka y’amanyi gye gabeera,
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
kubanga alaba enkomerero y’ensi era alaba ebintu byonna wansi w’eggulu.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Bwe yateekawo amaanyi g’empewo, n’apima n’amazzi,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
bwe yateekera enkuba etteeka era n’ekkubo eggulu we linaayitanga nga limyansa,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
olwo n’atunuulira amagezi n’agalangirira; n’agateekawo, n’agagezesa.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
N’agamba omuntu nti, ‘Laba, okutya Mukama, ge magezi, n’okuleka ekibi, kwe kutegeera.’”
