Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Ezali na esika oyo batimolaka palata, mpe na esika oyo bapetolaka wolo.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Ebende ewutaka na mabele, mpe libanga oyo balekisaka na moto epesaka motako.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Moto asilisaka molili, alukaka kino na se, na bisika ya se penza, libanga kati na molili oyo eleki makasi,
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
atimolaka libulu mosika ya esika oyo bato bavandaka, na bisika oyo makolo ya bato ekomaka te, mosika penza na bato, adiembelaka mosika ya bato nyonso.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Mabele epai wapi bilei ewutaka ebongwani na se na yango lokola nde moto ezikisi yango.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Mabanga ya safiri ewutaka na mabanga makasi ya mabele, mpe putulu ya wolo ezalaka kati na mabele.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Ndeke moko te oyo eliaka misuni eyebi nzela na yango, miso ya mpongo moko te emoni yango,
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
nyama ya zamba etia nanu makolo na yango kuna te, mpe nkosi etambola nanu kuna te.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Moto abetaka loboko na ye na likolo ya libanga ya makasi mpe apikolaka ngomba longwa na misisa,
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
atimolaka nzela kati na mabanga, mpe miso na ye emonaka bomengo na yango nyonso,
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
akawusaka mayi ya bibale mpe abimisaka na pole biloko oyo ebombama.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Kasi bakoki komona bwanya wapi? Mayele evandaka wapi?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Moto ayebaka motuya na yango te, pamba te bakoki komona yango te kati na mokili ya bato ya bomoi.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Libulu ya mozindo elobi: « Ezali kati na ngai te; » mpe ebale monene elobi: « Ezali epai na ngai te. »
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Bakoki kosomba yango te na motuya ya libanga ya wolo to na bakilo ya palata;
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
bakoki te kosomba yango na wolo ya Ofiri to na mabanga ya talo ya Onikisi to mabanga ya talo ya Safiri;
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
wolo to diama ekoki te kokokana na yango, bakoki kozwa yango te na motuya ya sani ya wolo ya kitoko.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Mayaka ya Karayi mpe ya Jasipe ezali na motuya te liboso na yango. Motuya ya bwanya eleki pawuni ya talo.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Topaze ya Kushi ekoki kokokana na yango te, mpe bakoki te kosomba yango ata na wolo ya peto.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Boye, bwanya ewutaka wapi? Mayele evandaka wapi?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Ebombami mosika na miso ya bato nyonso ya bomoi, ebombami mpe mosika na miso ya bandeke ya likolo.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Libebi mpe kufa elobi: « Kaka sango na yango nde ekomaki na matoyi na biso. »
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Nzambe kaka nde ayebi nzela na yango, Ye nde kaka ayebi esika bwanya evandaka.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Pamba te miso na Ye emonaka kino na suka ya mokili, mpe amonaka nyonso oyo ezali na se ya Lola.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Tango apesaki makasi na mopepe mpe atiaki mondelo na mayi,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
tango atiaki mobeko mpo na mvula mpe afungolaki nzela mpo na kake mpe mikalikali,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
amonaki bwanya mpe akumisaki yango, andimaki yango mpe amekaki yango.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Bongo alobaki na moto: « Kotosa Nkolo, yango nde bwanya! Koboya mabe, yango nde mayele! »
