Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
[Habet argentum venarum suarum principia, et auro locus est in quo conflatur.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Ferrum de terra tollitur, et lapis solutus calore in æs vertitur.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Tempus posuit tenebris, et universorum finem ipse considerat: lapidem quoque caliginis et umbram mortis.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Dividit torrens a populo peregrinante eos quos oblitus est pes egentis hominis, et invios.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Terra de qua oriebatur panis, in loco suo igni subversa est.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Locus sapphiri lapides ejus, et glebæ illius aurum.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Semitam ignoravit avis, nec intuitus est eam oculus vulturis.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Non calcaverunt eam filii institorum, nec pertransivit per eam leæna.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Ad silicem extendit manum suam: subvertit a radicibus montes.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
In petris rivos excidit, et omne pretiosum vidit oculus ejus.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Profunda quoque fluviorum scrutatus est, et abscondita in lucem produxit.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Sapientia vero ubi invenitur? et quis est locus intelligentiæ?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Nescit homo pretium ejus, nec invenitur in terra suaviter viventium.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Abyssus dicit: Non est in me, et mare loquitur: Non est mecum.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Non dabitur aurum obrizum pro ea, nec appendetur argentum in commutatione ejus.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Non conferetur tinctis Indiæ coloribus, nec lapidi sardonycho pretiosissimo vel sapphiro.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Non adæquabitur ei aurum vel vitrum, nec commutabuntur pro ea vasa auri.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Excelsa et eminentia non memorabuntur comparatione ejus: trahitur autem sapientia de occultis.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Non adæquabitur ei topazius de Æthiopia, nec tincturæ mundissimæ componetur.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Unde ergo sapientia venit? et quis est locus intelligentiæ?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Abscondita est ab oculis omnium viventium: volucres quoque cæli latet.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Perditio et mors dixerunt: Auribus nostris audivimus famam ejus.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Deus intelligit viam ejus, et ipse novit locum illius.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Ipse enim fines mundi intuetur, et omnia quæ sub cælo sunt respicit.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Qui fecit ventis pondus, et aquas appendit in mensura.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
Quando ponebat pluviis legem, et viam procellis sonantibus:
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
tunc vidit illam et enarravit, et præparavit, et investigavit.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Et dixit homini: Ecce timor Domini, ipsa est sapientia; et recedere a malo, intelligentia.]
