Йов 28

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Vahe'mo'za mopafinti silva kafi'za e'neri'za, golia tevefi kre'za erigru hu'za e'nerize.

2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

Ainia mopafinti kafi'za eneri'za, have krefrage'za kopa e'nerize.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Mopa agu'ama golima me'nea havegu'ma nehakaza vahe'mo'za ofenkame hanintirima hu'neama'afi tavi tagizageno remasa hu'nege'za, tavi masare ana haveramina hake'za e'nerize.

4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

Ana vahe'mo'za mopa agu'afina vahe'ma ovu'are keria kafi'za ufrete'za, ana kerifina nofite urami'za ihimareaza hu'za vute ete nehu'za eri'zana e'nerize.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Hagi mopamofo agofetura vahe'mo'za hoza eri'za nentaze. Hianagi mopamofo agu'afina goligu'ma nehakraza, tusi teve hanavazi'za haveramina kre nefragazageno tevemo'a tusi amuho huno mopa temara'mra nehie.

6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Anampinti'ma e'nerizana zago'amo'ma marerisa havema safaema nehaza have e'neri'za, golima me'nea mopanena kafi'za e'nerize.

7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

Goligu'ma nehakraza vahe'mo'zama ana kerifima unefraza kana oku'a me'nege'za, namamo'zane tumpamo'zanena zamavua onke'naze.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

Ana nehazage'za zamavufaga rama nehaza afi zaga kfamo'za anankerifina zamagia rente'za vano nosazage'za, laioni mo'zanena anankerifina zamagaka renontaze.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

Goli eri'zama e'neriza vahe'mo'za kazinkazima hu'nea haveramina ru frage mafrage hunetre'za, agona kafi'za eri ankrinesaze.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

Ana vahe'mo'za haveramimpina kafi'za ufre'za, zago'amo'ma marerisa haveramina ke'za e'nerize.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

Anama nehu'za ana vahe'mo'za mopa kafi'za tima agafama huno'ma ne-eama'a renkaninere'za marerisa zantamima oku'ama fraki'nea zana erinte ama' nehaze.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

Hianagi vahe'mo'za knare antahi'zana igati ome e'neri'za, ama' antahi'zana igati ome e'nerize?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

Mago vahe'mo'e huno knare antahi'zane, ama' antahi'zama eri kumara keno antahinora osu'ne. Na'ankure ama mopafima nemaniza vahe amu'nompina knare antahi'zane, ama' antahi'zana onketfa hugahane.

14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.

Ra hagerimo'a huno, nagranena omani'ne nehanigeno, amefenkame mopa agu'afima me'nea tirumo'enena huno nagranena omani'ne huno hugahie

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

Knare antahi'zane, ama' antahi'zamofo mizama'amo'a rugatere'neankita, golireti'ene silvaretira miza osugahune.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

Ofiri mopafinti'ma eri'naza golimofo mizama'ane, zago'amo'ma marerisa haverarena, Oniksine Safaema nehaza havemofo mizama'a agatere'ne.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

Knare antahi'zamo'a golimofo mizane kritoraisie nehaza havemofo mizama'a agatere'ne. Ana hu'neankino goliretike'ma tro'ma hu'nesnia zanteti'enena, knare antahi'zana miza osegahie.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

Hagi hagerimpima kororiema nehaza zama me'nea zanteti'ene, zago'amo'ma marerisa havema Jaspema nehaza haveretira miza osegahane. E'ina hu'neankino knare antahi'zamo'a periema nehaza zamofo mizanena agatere'ne.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

Hagi zago'amo'ma marerisa havema topasiema nehaza havema Itiopia mopareti'ma eri'naza havemofona, knare antahi'zamo'a agatere'ne. E'ina hu'neankino knare antahi'zamo'a hentofaza huno agruma hu'nea golia agatere'ne.

20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?

E'ina hu'neankita, knare antahi'zamo'a igati ne-e? Hagi ama' antahi'zana inantega me'nesnigeta kegahune?

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Mika zagamofo avurera knare antahi'zamo'a frakino me'neankino, knare avurgama hunte'negenoma anamifima hareno vanoma nehania namamo'enena onkegahie.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

Fri vahe kumamo'ene vahe'ma zamazeri havizama hu kumamokea huke, knare antahi'zama hakeno ke kumara me'ne hazageta zaho kea antahino'e.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

Knare antahi'zama eri kana Anumzamo Agrake keno antahino hu'ne. Ana hu'neankinka igati knare antahi'zana erighane. Anumzamo agrake antahi'ne.

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

Na'ankure maka zama ama mopamofo agofetu'ma me'nea zantamina Anumzamo'a keharu huno negeno, monamofo fenka kazigama me'nea zantamina nege.

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

Anumzamo'a zaho'mofona zaho'ma erisnia hankave'a avamente refko huno nemino, hampompima me'neno ko'ma arania zana tina, avamente refko huno Anumzamo'a ante'ne.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

Ko'ene kopsi'nanena e'ikante megaha'e huno Anumzamo'a kasege retro hunte'negene ana kante amage nenta'e.

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

Hagi ana'ma huteno'a Anumzamo'a knare antahi'zama rezagane so'e huno keno erinte fatgo nehuno, knare huno me'ne huno nehie.

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

Ana nehuno Anumzamo'a amanage huno vahe'motagura hu'ne, Ra Anumzamofoma koro'ma huntezana, knare antahi'zana megeno, havi avu'ava zamofoma amefi'ma humisnanana, ama' antahi'zana erigahane hu'ne.