< Йов 28 >
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Thi Sølvet har sit Sted, hvorfra det kommer, og Guldet, man renser, har sit Sted.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Jern hentes af Støvet og Stene, som smeltes til Kobber.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Man gør Ende paa Mørket, og indtil det yderste ransager man de Stene, som ligge i Mørket og Dødens Skygge.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Man bryder en Skakt ned fra Jordboen; forglemte af Vandrerens Fod hænge de, borte fra Mennesker svæve de.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Af Jorden fremkommer Brød, men indeni omvæltes den som af Ild.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Dens Stene ere Safirens Sted, og den har Guldstøv i sig.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Stien derhen har ingen Rovfugl kendt, ingen Skades Øjne set.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
De stolte Dyr have ikke betraadt den, og ingen Løve har gaaet ad den.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Man lægger Haand paa den haarde Flint, man omvælter Bjerge fra Roden af.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Man udhugger Gange i Klipperne, og Øjet ser alt det dyrebare.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Man binder for Strømmene, saa at ikke en Draabe siver ud, og fører de skjulte Ting frem til Lyset.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Men Visdommen — hvorfra vil man finde den? og hvor er Indsigtens Sted?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Et Menneske kender ikke dens Værdi, og den findes ikke i de levendes Land.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Afgrunden siger: Den er ikke i mig, og Havet siger: Den er ikke hos mig.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Den kan ikke faas for det fineste Guld, ej heller dens Værdi opvejes med Sølv.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Den kan ikke opvejes med Guld fra Ofir, ej heller med den dyrebare Onyks og Safir.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Den kan ikke vurderes lige med Guld og Krystal; man kan ikke tilbytte sig den for Kar af fint Guld.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Koraller og Ædelstene tales der ikke om; og Visdoms Besiddelse er bedre end Perler.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Topazer af Morland kunne ikke vurderes lige imod den; den kan ikke opvejes med det rene Guld.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Men Visdommen — hvorfra kommer den? og hvor er Indsigtens Sted?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Den er skjult for alle levendes Øjne, den er og dulgt for Fuglene under Himmelen.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Afgrunden og Døden sige: Kun et Rygte om den hørte vi med vore Øren.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Gud forstaar dens Vej, og han kender dens Sted.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Thi han skuer indtil Jordens Ender; han ser hen under al Himmelen.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Der han gav Vinden sin Vægt og bestemte Vandet dets Maal,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
der han satte en Lov for Regnen og en Vej for Lynet, som gaar foran Torden,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
da saa han den og kundgjorde den, beredte den, ja gennemskuede den.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Og han sagde til Mennesket: Se, Herrens Frygt, det er Visdom, og at vige fra det onde, det er Forstand.