Йов 27
1 И Иов продължи беседата си като казваше:
Аюп баянини давамлаштуруп мундақ деди: —
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
«Мениң һәққимни тартивалған Тәңриниң һаяти билән, Җенимни ағритқан Һәммигә Қадирниң һәққи билән қәсәм қилимәнки,
3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
Тенимдә нәпәс болсила, Тәңриниң бәргән Роһи димиғимда турсила,
4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
Ләвлиримдин һәққанийсиз сөзләр чиқмайду, Тилим алдамчилиқ билән һеч шивирлимайду!
5 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
Силәрниңкини тоғра дейиш мәндин жирақ турсун! Җеним чиққанға қәдәр дуруслуғумни өзүмдин айримаймән!
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
Адиллиғимни чиң тутуверимән, уни қоюп бәрмәймән, Виҗданим яшиған һеч бир күнүмдә мени әйиплимисун!
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
Мениң дүшминим рәзилләргә охшаш болсун, Маңа қарши чиққанлар һәққанийсиз дәп қаралсун.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
Чүнки Тәңри иплас адәмни үзүп ташлиғанда, Униң җенини алғанда, Униң йәнә немә үмүти қалар?
9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
Балаю-апәт уни бесип чүшкәндә, Тәңри униң налә-пәрядини аңламду?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
У Һәммигә Қадирдин сөйүнәмду? У һәрдайим Тәңригә илтиҗа қилаламду?
11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
Мән Тәңриниң қолиниң қилғанлири тоғрисида силәргә мәлумат берәй; Һәммигә Қадирда немә барлиғини йошуруп жүрмәймән.
12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
Мана силәр аллибурун буларни көрүп чиқтиңлар; Силәр немишкә ашундақ пүтүнләй қуруқ хияллиқ болуп қалдиңлар?
13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
Рәзил адәмләрниң Тәңри бекиткән ақивити шундақки, Зораванларниң Һәммигә Қадирдин алидиған несивиси шундақки: —
14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
Униң балилири көпәйсә, қиличлиниш үчүнла көпийиду; Униң пәрзәнтлириниң нени йетишмәйду.
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
Униң өзидин кейин қалған адәмлири өлүм билән беваситә дәпнә қилиниду, Буниң билән қалған тул хотунлири матәм тутмайду.
16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
У күмүчләрни топа-чаңдәк жиғип догилисиму, Кийим-кечәкләрни лайдәк көп жиғсиму,
17 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
Буларниң һәммисини тәйярлисиму, Бирақ кийимләрни һәққанийлар кийиду; Бигуналарму күмүчләрни бөлүшиду.
18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
Униң ясиған өйи пәрваниниң ғозисидәк, Үзүмзарниң күзәтчиси өзигә салған кәпидәк бош болиду.
19 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
У бай болуп йетип дәм алғини билән, Бирақ әң ахирқи қетим келидуки, Көзини ачқанда, әнди түгәштим дәйду.
20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
Вәһимиләр кәлкүндәк бешиға келиду; Кәчтә қара қуюн уни чаңгилиға алиду.
21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
Шәриқ шамили уни учуруп кетиду; Шиддәт билән уни орнидин елип жираққа етип ташлайду.
22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
Боран уни һеч айимай, бешиға урулиду; У униң чаңгилидин қутулуш үчүн һә дәп уруниду;
23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
Бирақ [шамал] униңға қарап чавак чалиду, Уни орнидин «уш-уш» қилип қоғливетиду».
