Йов 27
1 И Иов продължи беседата си като казваше:
Job heldt fram med talen sin og sagde:
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
«So sant Gud liver, som meg sveik, og Allvalds som meg volde sorg
3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
- for endå eg min ande dreg; i nosi mi er guddomspust -:
4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
Urett ligg ei på mine lippor; mi tunga talar ikkje svik.
5 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
D’er langt frå meg å gje’ dykk rett, mi uskyld held eg fast til dauden.
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
Mi rettferd held eg fast uskjepla, eg ingen dag treng skjemmast ved.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
Min fiend’ skal seg syna gudlaus, min motstandar som urettferdig.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
Kva von hev en gudlaus att, når Gud vil sjæli or han draga?
9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
Vil Gud vel høyra skriket hans, når trengsla bryt innyver honom?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
Kann han i Allvald vel seg gleda? Kann han kvar tid påkalla Gud?
11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
Eg um Guds hand vil læra dykk; kva Allvald vil, det dyl eg ikkje.
12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
Sjå dette hev det alle set; kvi talar de då tome ord?
13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
Den lut fær gudlause av Gud, den arven valdsmann fær av Allvald.
14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
Til sverdet veks hans søner upp; hans avkom mettast ei med brød;
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
dei siste legst i grav ved pest, og enkjorne held ingi klaga.
16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
Og um han dyngjer sylv som dust og samlar klæde liksom leir:
17 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
Den rettvise tek klædi på; skuldlause skifter sylvet hans.
18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
Han byggjer huset sitt som molen, likt hytta vaktmannen set upp.
19 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
Rik legg han seg - men aldri meir; han opnar augo - og er burte.
20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
Som vatsflaum rædsla honom tek, ved natt riv stormen honom burt.
21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
Han driv av stad for austanvind, som blæs han frå hans heimstad burt.
22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
Han utan miskunn på han skyt; frå handi hans han røma må.
23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
Med hender klappar dei åt han og pip han frå hans heimstad burt.
