Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
“¿Por qué los tiempos no son puestos por el Todopoderoso? ¿Por qué los que le conocen no ven sus días?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Hay personas que eliminan los puntos de referencia. Se llevan violentamente los rebaños y los alimentan.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Alejan el burro de los huérfanos, y toman el buey de la viuda como prenda.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Apartan del camino a los necesitados. Los pobres de la tierra se esconden todos.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
He aquí, como asnos salvajes en el desierto, salen a su trabajo, buscando diligentemente el alimento. El desierto les da pan para sus hijos.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Cortan su comida en el campo. Espigan la viña de los malvados.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Se acuestan toda la noche desnudos y sin ropa, y no tienen cobertura en el frío.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Se mojan con las lluvias de las montañas, y abrazar la roca a falta de un refugio.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Hay quienes arrancan al huérfano del pecho, y tomar una prenda de los pobres,
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
para que vayan desnudos sin ropa. Al tener hambre, llevan las gavillas.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Hacen aceite dentro de las paredes de estos hombres. Pisan los lagares, y sufren la sed.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Desde la populosa ciudad, los hombres gimen. El alma de los heridos grita, sin embargo, Dios no considera la locura.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
“Estos son de los que se rebelan contra la luz. No conocen sus formas, ni permanecer en sus caminos.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
El asesino se levanta con la luz. Mata a los pobres y necesitados. En la noche es como un ladrón.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
También el ojo del adúltero espera el crepúsculo, diciendo: “Ningún ojo me verá”. Disimula su rostro.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
En la oscuridad cavan en las casas. Se encierran durante el día. No conocen la luz.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Porque la mañana es para todos ellos como una espesa oscuridad, pues conocen los terrores de la espesa oscuridad.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
“Son espuma en la superficie de las aguas. Su parte está maldita en la tierra. No se convierten en el camino de los viñedos.
La sequía y el calor consumen las aguas de la nieve, así lo hace el Seol los que han pecado. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
El vientre lo olvidará. El gusano se alimentará dulcemente de él. No se le recordará más. La injusticia será quebrada como un árbol.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Devora a las estériles que no dan a luz. No muestra ninguna amabilidad con la viuda.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Sin embargo, Dios preserva a los poderosos con su poder. Se levanta quien no tiene seguridad de vida.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Dios les da seguridad, y ellos descansan en ella. Sus ojos están en sus caminos.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Son exaltados; pero un poco de tiempo, y se van. Sí, se les rebaja, se les quita de en medio como a todos los demás, y se cortan como las puntas de las espigas.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Si no es así ahora, quién me demostrará que soy un mentiroso, y hacer que mi discurso no valga nada?”
