Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Пентру че ну пэзеште Чел Атотпутерник времуриле де жудекатэ ши де че ну вэд чей че-Л куноск зилеле Луй де педяпсэ?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Сунт уний каре мутэ хотареле, фурэ турмеле ши ле паск;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
яу мэгарул орфанулуй, яу зэлог вака вэдувей;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
ымбрынческ дин друм пе чей липсиць, силеск пе тоць ненорочиций дин царэ сэ се аскундэ.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Ши ачештя, ка мэгарий сэлбатичь дин пустиу, ес диминяца ла лукру сэ кауте хранэ ши ын пустиу требуе сэ кауте пыня пентру копиий лор.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Тае нутрецул каре а май рэмас пе кымп, кулег чоркинеле рэмасе пе урма кулегэторилор ын вия челуй нелеӂюит.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Ый апукэ ноаптя ын умезялэ, фэрэ ымбрэкэминте, фэрэ ынвелитоаре ымпотрива фригулуй.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Ый пэтрунде плоая мунцилор ши, неавынд алт адэпост, се гемуеск лынгэ стынчь.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Ачея смулг пе орфан де ла цыцэ, яу зэлог тот че аре сэракул.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Ши сэрачий умблэ гой де тот, фэрэ ымбрэкэминте, стрынг снопий ши-с флэмынзь;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
ын грэдиниле нелеӂюитулуй ей фак унтделемн, калкэ тяскул ши ле есте сете;
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
ын четэць се ауд ваетеле челор че мор, суфлетул челор рэниць стригэ… Ши Думнезеу ну я сяма ла ачесте мишелий!
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Алций сунт врэжмашь ай луминий, ну куноск кэиле ей, ну умблэ пе кэрэриле ей.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Учигашул се скоалэ ын ревэрсатул зорилор, учиде пе чел сэрак ши липсит, ши ноаптя фурэ.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Окюл прякурварулуй пындеште амургул: ‘Нимень ну мэ ва ведя’, зиче ел, ши ышь пуне о марамэ пе фацэ.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Ноаптя спарг каселе, зиуа стау ынкишь; се тем де луминэ.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Пентру ей, диминяца есте умбра морций ши, кынд о вэд, симт тоате спаймеле морций.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Дар нелеӂюитул алунекэ ушор пе фаца апелор, пе пэмынт н-аре декыт о парте блестематэ ши ничодатэ н-апукэ пе друмул челор вий!
Кум сорб сечета ши кэлдура апеле зэпезий, аша ынгите Локуинца морцилор пе чей че пэкэтуеск. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Пынтечеле мамей ыл уйтэ, вермий се оспэтязэ ку ел, нимень ну-шь май адуче аминте де ел! Нелеӂюитул есте сфэрымат ка ун копак,
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
ел, каре прэдязэ пе фемея стярпэ ши фэрэ копий, ел, каре ну фаче ничун бине вэдувей!…
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Ши тотушь Думнезеу, прин путеря Луй, лунӂеште зилеле челор силничь, ши ятэ-й ын пичоаре кынд ну май трэӂяу нэдежде де вяцэ;
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Ел ле дэ линиште ши ынкредере, аре привириле ындрептате спре кэиле лор.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
С-ау ридикат, ши ынтр-о клипэ ну май сунт: кад, мор ка тоць оамений, сунт тэяць ка спичеле коапте.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Ну есте аша? Чине мэ ва доведи де минчунэ, чине-мь ва нимичи кувинтеле меле?”
