Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Por que os tempos não são marcados pelo Todo-Poderoso? Por que os que o conhecem não veem seus dias?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Há os que mudam os limites de lugar, roubam rebanhos, e os apascentam.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Levam o asno do órfão; penhoram o boi da viúva.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Desviam do caminho aos necessitados; os pobres da terra juntos se escondem.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Eis que como asnos selvagens no deserto eles saem a seu trabalho buscando insistentemente por comida; o deserto dá alimento a ele [e a seus] filhos.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
No campo colhem sua forragem, e vindimam a vinha do perverso.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Passam a noite nus, por falta de roupa; sem terem coberta contra o frio.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Pelas correntes das montanhas são molhados e, não tendo abrigo, abraçam-se às rochas.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
[Há os que] arrancam ao órfão do peito, e do pobre tomam penhor.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Ao nus fazem andar sem vestes, e fazem os famintos carregarem feixes.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Entre suas paredes espremem o azeite; pisam nas prensas de uvas, e [ainda] têm sede.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Desde a cidade as pessoas gemem, e as almas dos feridos clamam; Mas Deus não dá atenção ao erro.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Há os que se opõem à luz; não conhecem seus caminhos, nem permanecem em suas veredas.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
De manhã o homicida se levanta, mata ao pobre e ao necessitado, e de noite ele age como ladrão.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
O olho do adúltero aguarda o crepúsculo, dizendo: Olho nenhum me verá; E esconde seu rosto.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Nas trevas vasculham as casas, de dia eles se trancam; não conhecem a luz.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Porque a manhã é para todos eles como sombra de morte; pois são conhecidos dos pavores de sombra de morte.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Ele é ligeiro sobre a superfície das águas; maldita é sua porção sobre a terra; não se vira para o caminho das vinhas.
A seca e o calor desfazem as águas da neve; assim [faz] o Xeol aos que pecaram. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
A mãe se esquecerá dele; doce será para os vermes; nunca mais haverá memória [dele], e a perversidade será quebrada como um árvore.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Aflige à mulher estéril, [que] não dá à luz; e nenhum bem faz à viúva.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Mas [Deus] arranca aos poderosos com seu poder; [quando] Deus se levanta, não há vida segura.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Se ele lhes dá descanso, nisso confiam; [mas] os olhos de [Deus] estão [postos] nos caminhos deles.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
São exaltados por um pouco [de tempo], mas [logo] desaparecem; são abatidos, encerrados como todos, e cortados como cabeças das espigas.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Se não é assim, quem me desmentirá, ou anulará minhas palavras?
