Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Visto que do Todo-poderoso se não encobriram os tempos porque, os que o conhecem, não veem os seus dias?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Até os limites removem: roubam os rebanhos, e os apascentam.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Levam o jumento do órfão: tomam em penhor o boi da viúva.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Desviam do caminho aos necessitados; e os miseráveis da terra juntos se escondem deles.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Eis que, como jumentos montezes no deserto, saem à sua obra, madrugando para a preza: o campo raso dá mantimento a eles e aos seus filhos.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
No campo segam o seu pasto, e vindimam a vinha do ímpio.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Ao nu fazem passar a noite sem roupa, não tendo ele coberta contra o frio.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Das correntes das montanhas são molhados, e, não tendo refúgio, abraçam-se com as rochas.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Ao orfãozinho arrancam dos peitos, e penhoram o que há sobre o pobre.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Fazem com que os nus vão sem vestido e famintos aos que carregam com as espigas.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Entre as suas paredes espremem o azeite: pisam os lagares, e ainda tem sede.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Desde as cidades gemem os homens, e a alma dos feridos exclama, e contudo Deus lho não imputa como loucura.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Eles estão entre os que se opõem à luz: não conhecem os seus caminhos dela, e não permanecem nas suas veredas.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
De madrugada se levanta o homicida, mata o pobre e necessitado, e de noite é como o ladrão.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Assim como o olho do adúltero aguarda o crepúsculo, dizendo: Não me verá olho nenhum: e oculta o rosto,
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Nas trevas minam as casas que de dia se assinalaram: não conhecem a luz.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Porque a manhã para todos eles é como a sombra de morte; porque, sendo conhecidos, sentem os pavores da sombra da morte.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
É ligeiro sobre a face das águas; maldita é a sua parte sobre a terra: não se vira pelo caminho das vinhas.
A secura e o calor desfazem as águas da neve; assim desfará a sepultura aos que pecaram. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
A madre se esquecerá dele, os bichos o comerão gostosamente; nunca mais haverá lembrança dele: e a iniquidade se quebrará como árvore.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Aflige à estéril que não pare, e à viúva não faz bem
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Até aos poderosos arrasta com a sua força: se se levanta, não há vida segura.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Se Deus lhes dá descanço, estribam-se nisso: seus olhos porém estão nos caminhos deles.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Por um pouco se alçam, e logo desaparecem: são abatidos, encerrados como todos, e cortados como as cabeças das espigas.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Se agora não é assim, quem me desmentirá e desfará as minhas razões?
