Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Kvi hev’kje Allvald tider set? Kvi ser hans vener ei hans dagar?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Dei fører deildesteinar burt, stel fe og sender det på beite,
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
tek asnet frå den faderlause; tek kui enkja eig i pant.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Driv fatigfolk frå vegen burt; alt landsens småfolk kryp i skjol;
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Lik ville asen fer dei ut til øydemarki med sitt stræv; og veidefang på ville heid er maten borni deira fær.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Dei haustar mark ved nattetid, og gudlaus manns vinhage plundrar.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Um natti nakne, utan klæde, dei hev for kulden inkje dekkje.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Dei våte vert av regn på fjell, held seg i bergufs utan livd,
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Ein farlaus lyt frå moderbarm ein armings klæde gjeng i pant.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Dei nakne gjeng og klædelause, i hunger dei på kornband dreg.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Dei kreistar olje innum murar, dei persar vin og tyrster lel.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Frå byen høyrest styn av menner, og gjenomstungne skrik um hjelp, men Gud ser ei slik meningsløysa.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Det finst og fiendar åt ljoset; dei kjenner ikkje ljossens vegar og held seg ei på ljossens stigar.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Ved dagsprett mordaren stend upp, slær arm og fatig mann i hel, um natti er han so som tjuven.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Horkaren spæjar etter skyming; han tenkjer: «Inkje auga ser meg.» Sitt andlit gøymer han med maska.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
I myrkret bryt dei inn i hus, dei som ved dag seg inne stengjer dei seg inne; av ljoset vil dei ikkje vita.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Myrk natt er morgon for deim alle; for natteskræmslorne dei kjenner.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Snøgt fer han yver vatnet burt, bannstøytt vert jordi hans i landet; til vinberg gjeng han ikkje meir.
Som snøvatn kverv for turk og hite, so gløyper helheim deim som synda. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Av moderlivet gløymd han er, og makkar mettar seg på honom; det ingen er som minnest han; so brotsverk brest liksom eit tre.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Han plundra ho som ikkje fødde, som ufør var til barne-eign; mot enkja gjorde han’kje vel.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Men han styd valdsmann med si kraft, og dei fær atter standa upp som hadde mist all von um livet.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Han styd deim so dei liver trygt, hans augo vaktar deira vegar.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Høgt stig dei, brått - dei er’kje meir - dei sig og døyr som alle andre, vert skorne av som aks på strå.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Er det’kje so? Kven legg imot? Kven gjer no mine ord um inkje?»
