Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
[Ab Omnipotente non sunt abscondita tempora: qui autem noverunt eum, ignorant dies illius.
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Alii terminos transtulerunt; diripuerunt greges, et paverunt eos.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Asinum pupillorum abegerunt, et abstulerunt pro pignore bovem viduæ.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Subverterunt pauperum viam, et oppresserunt pariter mansuetos terræ.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Alii quasi onagri in deserto egrediuntur ad opus suum: vigilantes ad prædam, præparant panem liberis.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Agrum non suum demetunt, et vineam ejus, quem vi oppresserint, vindemiant.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Nudos dimittunt homines, indumenta tollentes, quibus non est operimentum in frigore:
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
quos imbres montium rigant, et non habentes velamen, amplexantur lapides.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Vim fecerunt deprædantes pupillos, et vulgum pauperem spoliaverunt.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Nudis et incedentibus absque vestitu, et esurientibus tulerunt spicas.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Inter acervos eorum meridiati sunt, qui calcatis torcularibus sitiunt.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
De civitatibus fecerunt viros gemere, et anima vulneratorum clamavit: et Deus inultum abire non patitur.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Ipsi fuerunt rebelles lumini: nescierunt vias ejus, nec reversi sunt per semitas ejus.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Mane primo consurgit homicida; interficit egenum et pauperem: per noctem vero erit quasi fur.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Oculus adulteri observat caliginem, dicens: Non me videbit oculus: et operiet vultum suum.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Perfodit in tenebris domos, sicut in die condixerant sibi, et ignoraverunt lucem.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Si subito apparuerit aurora, arbitrantur umbram mortis: et sic in tenebris quasi in luce ambulant.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Levis est super faciem aquæ: maledicta sit pars ejus in terra, nec ambulet per viam vinearum.
Ad nimium calorem transeat ab aquis nivium, et usque ad inferos peccatum illius. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Obliviscatur ejus misericordia; dulcedo illius vermes: non sit in recordatione, sed conteratur quasi lignum infructuosum.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Pavit enim sterilem quæ non parit, et viduæ bene non fecit.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Detraxit fortes in fortitudine sua, et cum steterit, non credet vitæ suæ.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Dedit ei Deus locum pœnitentiæ, et ille abutitur eo in superbiam: oculi autem ejus sunt in viis illius.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Elevati sunt ad modicum, et non subsistent: et humiliabuntur sicut omnia, et auferentur, et sicut summitates spicarum conterentur.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Quod si non est ita, quis me potest arguere esse mentitum, et ponere ante Deum verba mea?]
