< Йов 24 >

1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Perché l'Onnipotente non si riserva i suoi tempi e i suoi fedeli non vedono i suoi giorni?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
I malvagi spostano i confini, rubano le greggi e le menano al pascolo;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
portano via l'asino degli orfani, prendono in pegno il bue della vedova.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Spingono i poveri fuori strada, tutti i miseri del paese vanno a nascondersi.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Eccoli, come ònagri nel deserto escono per il lavoro; di buon mattino vanno in cerca di vitto; la steppa offre loro cibo per i figli.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Mietono nel campo non loro; racimolano la vigna del malvagio.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Nudi passan la notte, senza panni, non hanno da coprirsi contro il freddo.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Dagli scrosci dei monti sono bagnati, per mancanza di rifugi si aggrappano alle rocce.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Rapiscono con violenza l'orfano e prendono in pegno ciò che copre il povero.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Ignudi se ne vanno, senza vesti e affamati portano i covoni.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Tra i filari frangono le olive, pigiano l'uva e soffrono la sete.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Dalla città si alza il gemito dei moribondi e l'anima dei feriti grida aiuto: Dio non presta attenzione alle loro preghiere.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Altri odiano la luce, non ne vogliono riconoscere le vie né vogliono batterne i sentieri.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Quando non c'è luce, si alza l'omicida per uccidere il misero e il povero; nella notte si aggira il ladro e si mette un velo sul volto.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
L'occhio dell'adultero spia il buio e pensa: «Nessun occhio mi osserva!».
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Nelle tenebre forzano le case, di giorno se ne stanno nascosti: non vogliono saperne della luce;
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
l'alba è per tutti loro come spettro di morte; quando schiarisce, provano i terrori del buio fondo.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Fuggono veloci di fronte al giorno; maledetta è la loro porzione di campo sulla terra, non si volgono più per la strada delle vigne.
19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
Come siccità e calore assorbono le acque nevose, così la morte rapisce il peccatore. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Il seno che l'ha portato lo dimentica, i vermi ne fanno la loro delizia, non se ne conserva la memoria ed è troncata come un albero l'iniquità.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Egli maltratta la sterile che non genera e non fa del bene alla vedova.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Ma egli con la sua forza trascina i potenti, sorge quando più non può contare sulla vita.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Anche Dio gli concede sicurezza ed egli sta saldo, ma i suoi occhi sono sopra la sua condotta.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Salgono in alto per un poco, poi non sono più, sono buttati giù come tutti i mortali, falciati come la testa di una spiga.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Non è forse così? Chi può smentirmi e ridurre a nulla le mie parole?

< Йов 24 >