Йов 24

1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?