Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Wherefore from the Mighty One Times have not been hidden, And those knowing Him have not seen His days.
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
The borders they reach, A drove they have taken violently away, Yea, they do evil.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
The ass of the fatherless they lead away, They take in pledge the ox of the widow,
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn aside the needy from the way, Together have hid the poor of the earth.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Lo, wild asses in a wilderness, They have gone out about their work, Seeking early for prey, A mixture for himself — food for young ones.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
In a field his provender they reap, And the vineyard of the wicked they glean.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
The naked they cause to lodge Without clothing. And there is no covering in the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
From the inundation of hills they are wet, And without a refuge — have embraced a rock.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They take violently away From the breast the orphan, And on the poor they lay a pledge.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Naked, they have gone without clothing, And hungry — have taken away a sheaf.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Between their walls they make oil, Wine-presses they have trodden, and thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Because of enmity men do groan, And the soul of pierced ones doth cry, And God doth not give praise.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
They have been among rebellious ones of light, They have not discerned His ways, Nor abode in His paths.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
At the light doth the murderer rise, He doth slay the poor and needy, And in the night he is as a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
And the eye of an adulterer Hath observed the twilight, Saying, 'No eye doth behold me.' And he putteth the face in secret.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
He hath dug in the darkness — houses; By day they shut themselves up, They have not known light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
When together, morning [is] to them death shade, When he discerneth the terrors of death shade.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Light he [is] on the face of the waters, Vilified is their portion in the earth, He turneth not the way of vineyards.
Drought — also heat — consume snow-waters, Sheol [those who] have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Forget him doth the womb, Sweeten [on] him doth the worm, No more is he remembered, And broken as a tree is wickedness.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Treating evil the barren [who] beareth not, And [to] the widow he doth no good,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
And hath drawn the mighty by his power, He riseth, and none believeth in life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
He giveth to him confidence, and he is supported, And his eyes [are] on their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
High they were [for] a little, and they are not, And they have been brought low. As all [others] they are shut up, And as the head of an ear of corn cut off.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
And if not now, who doth prove me a liar, And doth make of nothing my word?
