Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Why, seeing times [are] not hid from the Almighty, do they that know him not see his days?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
[Some] remove the landmarks: they violently take away flocks, and [their] feed.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They drive away the ass of the fatherless, they take the widow's ox for a pledge.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn the needy out of the way: the poor of the earth hide themselves together.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Behold, [as] wild asses in the desert, they go forth to their work; rising betimes for a prey: the wilderness [yieldeth] food for them [and] for [their] children.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They reap [every one] his corn in the field: and they gather the vintage of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They cause the naked to lodge without clothing, that [they have] no covering in the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for want of a shelter.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
They cause [him] to go naked without clothing, and they take away the sheaf [from] the hungry;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
[Who] make oil within their walls, [and] tread [their] wine-presses, and suffer thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Men groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out: yet God layeth not folly [to them].
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
They are of those that rebel against the light; they know not its ways, nor abide in its paths.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murderer rising with the light killeth the poor and needy, and in the night is as a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
The eye also of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me: and disguiseth [his] face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
In the dark they dig through houses, [which] they had marked for themselves in the day-time: they know not the light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For the morning [is] to them even as the shades of death: if [one] knoweth [them], [they are in] the terrors of the shades of death.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
He [is] swift as the waters; their portion is cursed in the earth: he beholdeth not the way of the vineyards.
Drouth and heat consume the snow-waters: [so doth] the grave [those who] have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
The womb shall forget him; the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered; and wickedness shall be broken as a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
He oppresseth the barren [that] beareth not: and doeth not good to the widow.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
He draweth also the mighty with his power: he riseth up, and no [man] is sure of life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
[Though] it is given him [to be] in safety, on which he resteth; yet his eyes [are] upon their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They are exalted for a little while, but are gone and brought low; they are taken out of the way as all [others], and cut off as the tops of the ears of corn.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
And if [it is] not [so] now, who will make me a liar, and make my speech of no worth?
