Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
“For this reason from the Mighty One Times have not been hidden, And those knowing Him have not seen His days.
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
They reach the borders, They have taken a drove away violently, Indeed, they do evil.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They lead away the donkey of the fatherless, They take in pledge the ox of the widow,
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn aside the needy from the way, Together have hid the poor of the earth.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Behold, wild donkeys in a wilderness, They have gone out about their work, Seeking early for prey, A mixture for himself—food for young ones.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They reap his provender in a field, And they glean the vineyard of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They cause the naked to lodge without clothing. And there is no covering in the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
From the inundation of hills they are wet, And without a refuge—have embraced a rock.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They take away violently The orphan from the breast, And they lay a pledge on the poor.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Naked, they have gone without clothing, And hungry—have taken away a sheaf.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
They make oil between their walls, They have trodden winepresses, and thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Men groan because of enmity, And the soul of pierced ones cries, And God does not give praise.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
They have been those rebelling against light, They have not discerned His ways, Nor abided in His paths.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murderer rises at the light, He slays the poor and needy, And in the night he is as a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
And the eye of an adulterer Has observed the twilight, Saying, No eye beholds me. And he puts the face in secret.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
He has dug in the darkness—houses; By day they shut themselves up, They have not known light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
When together, morning [is] death-shade to them, When he discerns the terrors of death-shade.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
He [is] light on the face of the waters, Their portion is vilified in the earth, He does not turn the way of vineyards.
Drought—also heat—consume snow-waters, Sheol—[those who] have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
The womb forgets him, The worm sweetens [on] him, He is remembered no more, And wickedness is broken as a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Treating evil the barren [who] does not bear, And he does no good [to] the widow,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
And [God] has drawn the mighty by His power, He rises, and none believes in life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
He gives to him confidence, and he is supported, And His eyes [are] on their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They were high [for] a little, and they are not, And they have been brought low. They are shut up as all [others], And cut off as the head of an ear of grain.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
And if not now, who proves me a liar, And makes my word of nothing?”
