Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Why, seeing times are not hidden from the Almighty, do they that know him not see his days?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
[Some] remove the landmarks; they violently take away flocks, and feed [thereof].
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They drive away the ass of the fatherless, they take the widow’s ox for a pledge.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn the needy out of the way: the poor of the earth hide themselves together.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Behold, [as] wild asses in the desert, go they forth to their work; rising betimes for a prey: the wilderness [yieldeth] food for them [and] for [their] children.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They reap [every one] his corn in the field: and they gather the vintage of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They cause the naked to lodge without clothing, that [they have] no covering in the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for want of a shelter.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
They cause [him] to go naked without clothing, and they take away the sheaf [from] the hungry;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
[Which] make oil within their walls, [and] tread [their] winepresses, and suffer thirst.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Men groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out: yet God layeth not folly [to them].
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
They are of those that rebel against the light; they know not the ways thereof, nor abide in the paths thereof.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murderer rising with the light killeth the poor and needy, and in the night is as a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
The eye also of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me: and disguiseth [his] face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
In the dark they dig through houses, [which] they had marked for themselves in the daytime: they know not the light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For the morning [is] to them even as the shadow of death: if [one] know [them, they are in] the terrors of the shadow of death.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
He [is] swift as the waters; their portion is cursed in the earth: he beholdeth not the way of the vineyards.
Drought and heat consume the snow waters: [so doth] the grave [those which] have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
The womb shall forget him; the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered; and wickedness shall be broken as a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
He evil entreateth the barren [that] beareth not: and doeth not good to the widow.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
He draweth also the mighty with his power: he riseth up, and no [man] is sure of life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
[Though] it be given him [to be] in safety, whereon he resteth; yet his eyes [are] upon their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They are exalted for a little while, but are gone and brought low; they are taken out of the way as all [other], and cut off as the tops of the ears of corn.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
And if [it be] not [so] now, who will make me a liar, and make my speech nothing worth?
