Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Why doesn't the Almighty set a definite time to punish the wicked? Why don't those who follow him never see him act in judgment?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
The wicked move boundary stones; they seize other people's flocks and move them to their own pastures.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They steal the orphan's donkey; they take the widow's ox as security for a debt.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They push the poor out of their way; the destitute are forced to hide from them.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Like wild donkeys in the desert, the poor have to scavenge for their food, looking for anything to feed their children in the wasteland.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They are forced to find what they can in other people's fields, to glean among the vineyards of the wicked.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They spend the night naked because they have no clothes; they have nothing to cover themselves against the cold.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are soaked by the cold mountain storms, and huddle beside the rocks for shelter.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Fatherless children are snatched from their mother's breasts, taking the babies of the poor as security for a debt.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Because they have no clothes to wear they have to go naked, harvesting sheaves of grain while they themselves are hungry.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
In the olive groves they work to produce oil, but do not taste it; they tread the winepress, but are thirsty.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
In the city the dying groan, and the wounded cry for help, but God ignores their prayers.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
These are people who rebel against the light. They do not want to know its ways, or to stay on its paths.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
The murderer gets up at dawn to kill the poor and needy, and when night falls he becomes a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
The adulterer waits for dusk, saying to himself, ‘No one will see me now,’ and he covers his face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Thieves break into houses during the night and they sleep during the day. They don't even know what the light is like!
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Total darkness is like light to them, for they are familiar with the night.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Like bubbles on the surface of a river they are quickly carried away. The land they own is cursed by God. They don't enter their own vineyards.
Just as heat and drought dry up snowmelt, so Sheol takes away those who have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Even their mothers forget them, maggots feast on them, they are no longer remembered, and their wickedness becomes like a tree that is broken into pieces.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
They mistreat childless women and are mean to widows.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
God prolongs the life of the wicked by his power; but when they arise, they have no assurance of life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
He supports them and gives them security, but he is always watching what they're doing.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Though they may be illustrious for a while, soon they are gone. They are brought down like all others, cut off like the heads of grain.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
If this isn't so, who can prove I'm a liar and there's nothing to what I say?”
