Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
But why have the seasons been hidden from the Lord,
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
while the ungodly have passed over the bound, carrying off the flock with the shepherd?
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
They have led away, the ass of the fatherless, and taken the widow's ox for a pledge.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They have turned aside the weak from the right way: and the meek of the earth have hidden themselves together.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
And they have departed like asses in the field, having gone forth on my account according to their own order: his bread is sweet to [his] little ones.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
They have reaped a field that was not their own before the time: the poor have laboured in the vineyards of the ungodly without pay and without food.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
They have caused many naked to sleep without clothes, and they have taken away the covering of their body.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
They are wet with the drops of the mountains: they have embraced the rock, because they had no shelter.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
They have snatched the fatherless from the breast, and have afflicted the outcast.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
And they have wrongfully caused [others] to sleep without clothing, and taken away the morsel of the hungry.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
They have unrighteously laid wait in narrow places, and have not known the righteous way.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Who have cast forth [the] poor from the city and their own houses, and the soul of the children has groaned aloud.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Why then has he not visited these? forasmuch as they were upon the earth, and took no notice, and they knew not the way of righteousness, neither have they walked in their [appointed] paths?
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
But having known their works, he delivered them into darkness: and in the night one will be as a thief:
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
and the eye of the adulterer has watched [for] the darkness, saying, Eye shall not perceive me, and he puts a covering on his face.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
In darkness he digs through houses: by day they conceal themselves securely: they know not the light.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For the morning is to them all [as] the shadow of death, for [each] will be conscious of the terror of the shadow of death.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
He is swift on the face of the water: let his portion be cursed on the earth; and let their plants be laid bare.
[Let them be] withered upon the earth; for they have plundered the sheaves of the fatherless. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Then is his sin brought to remembrance, and he vanishes like a vapour of dew: but let what he has done be recompensed to him, and let every unrighteous one be crushed like rotten wood.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
For he has not treated the barren woman well, and has had no pity on a feeble woman.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
And in wrath he has overthrown the helpless: therefore when he has arisen, [a man] will not feel secure of his own life.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
When he has fallen sick, let him not hope to recover: but let him perish by disease.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
For his exaltation has hurt many; but he has withered as mallows in the heat, or as an ear of corn falling off of itself from the stalk.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
But if not, who is he that says I speak falsely, and will make my words of no account?
