Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Hvorfor har ej den Almægtige opsparet Tider, hvi faar de, som kender ham, ikke hans Dage at se?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
De onde flytter Markskel, ranede Hjorde har de paa Græs.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
faderløses Æsel fører de bort, tager Enkens Okse som Borgen:
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
de trænger de fattige af Vejen. Landets arme maa alle skjule sig.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Som vilde Æsler i Ørkenen gaar de ud til deres Gerning søgende efter Næring; Steppen er Brød for Børnene.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
De høster paa Marken om Natten, i Rigmandens Vingaard sanker de efter.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Om Natten ligger de nøgne, uden Klæder, uden Tæppe i Kulden.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
De vædes af Bjergenes Regnskyl, klamrer sig af Mangel paa Ly til Klippen.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
— Man river den faderløse fra Brystet, tager den armes Barn som Borgen. —
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Nøgne vandrer de, uden Klæder, sultne bærer de Neg;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
mellem Murene presser de Olie, de træder Persen og tørster.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
De drives fra By og Hus, og Børnenes Hunger skriger. Men Gud, han ænser ej vrangt.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Andre hører til Lysets Fjender, de kender ikke hans Veje og holder sig ej paa hans Stier:
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Før det lysner, staar Morderen op, han myrder arm og fattig; om Natten sniger Tyven sig om;
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Horkarlens Øje lurer paa Skumring, han tænker: »Intet Øje kan se mig!« og skjuler sit Ansigt under en Maske.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
I Mørke bryder de ind i Huse, de lukker sig inde om Dagen, thi ingen af dem vil vide af Lys.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For dem er Mørket Morgen, thi de er kendt med Mørkets Rædsler.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Over Vandfladen jages han hen, hans Arvelod i Landet forbandes, han færdes ikke paa Vejen til Vingaarden.
Som Tørke og Hede tager Snevand, saa Dødsriget dem, der har syndet. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Han er glemt paa sin Hjemstavns Torv, hans Storhed kommes ej mer i Hu, Uretten knækkes som Træet.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Han var ond mod den golde, der ikke fødte, mod Enken gjorde han ikke vel;
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
dem, det gik skævt, rev han bort i sin Vælde. Han staar op og er ikke tryg paa sit Liv,
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
han styrtes uden Haab og Støtte, og paa hans Veje er idel Nød.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Hans Storhed er stakket, saa er han ej mer, han bøjes og skrumper ind som Melde og skæres af som Aksenes Top.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Og hvis ikke — hvo gør mig til Løgner, hvo gør mine Ord til intet?
