Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Zašto Svesilni ne promatra vremena, a dane njegove ne vide mu vjernici?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Bezbožnici pomiču granice, otimaju stado i pasu ga.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Sirotama odvode magarca, udovi u zalog vola dižu.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Siromahe tjeraju sa puta; skrivaju se ubogari zemlje.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
K'o magarci divlji u pustinji zarana idu da plijen ugrabe: pustinja im hrani mališane.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
Po tuđem polju oni pabirče, paljetkuju vinograd opakog.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Goli noće, nemaju haljine, ni pokrivača protiv studeni.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Oni kisnu na planinskom pljusku; bez skloništa uz hrid se zbijaju.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Otkidaju od sise sirotu, ubogom u zalog dijete grabe.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Goli hode, nemaju haljina; izgladnjeli, tuđe snoplje nose.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Oni mlina za ulje nemaju; ožednjeli, gaze u kacama.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Samrtnici hropću iz gradova, ranjenici u pomoć zazivlju. Al' na sve to Bog se oglušuje.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Ima onih koji mrze svjetlost: ne priznaju njezinih putova niti se staza drže njezinih.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Za mraka se diže ubojica, kolje ubogog i siromaha. U gluhoj se noći lopov skiće [16a] i u tmini provaljuje kuće.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Sumrak žudi oko preljubnika: 'Nitko me vidjet neće', kaže on i zastire velom svoje lice.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
[16b]Za vidjela oni se skrivaju, oni neće da za svjetlost znaju.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Zora im je kao sjena smrtna: kad zarudi, silan strah ih hvata.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Prije nego svane, on već hitro bježi kloneći se puta preko vinograda. Njegova su dobra prokleta u zemlji.
K'o što vrućina i žega snijeg upija, tako i Podzemlje proždire grešnike. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Zaboravilo ga krilo što ga rodi, ime se njegovo više ne spominje: poput stabla zgromljena je opačina.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Ženu nerotkinju on je zlostavljao, udovici nije učinio dobra.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Al' Onaj što snažno hvata nasilnike, ustaje, a njima sva se nada gasi.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Dade mu sigurnost, i on se pouzda; okom je njegove nadzirao staze.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Dignu se za kratko, a onda nestanu, ruše se i kao svi drugi istrunu, posječeni kao glave klasovima.”
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Nije li tako? Tko će me u laž utjerat'? Tko moje riječi poništiti može?”
