Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
А Йов відповів та й сказав:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
„Моя мова й сьогодні гірка́, — тяжче стражда́ння моє за стогна́ння мої.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
О, якби то я знав, де Його я знайду́, то прийшов би до місця Його пробува́ння!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Я б перед обличчям Його свою справу поклав, а уста свої я напо́внив би до́водами, —
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
розізнав би слова́, що́ мені відповість, і я зрозумів би, що́ скаже мені.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Чи зо мною на прю Він з великою силою стане? О ні, — тільки б увагу звернув Він на мене!
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Справедливий судився б там з Ним, я ж наза́вжди б звільни́всь від свойого Судді.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Та піду́ я на схід — і немає Його, а на за́хід удамся — Його не побачу,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
на півно́чі шукаю Його — й не вхоплю́, збо́чу на пі́вдень — і не добача́ю.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
А Він знає дорогу, яка при мені, — хай би ви́пробував Він мене, — мов те золото, вийду!
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Трималась нога моя коло стопи́ Його, доро́ги Його я держа́вся й не збо́чив.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Я не відступався від за́повідей Його губ, над уста́ву свою я ховав слова уст Його.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Але Він при одно́му, — й хто заве́рне Його? Як чого зажадає душа Його, — те Він учинить:
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
бо Він ви́конає, що́ про мене призна́чив, і в Нього багато такого, як це!
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Тому перед обличчям Його я тремчу́, розважаю — й жахаюсь Його.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
А Бог пом'якши́в моє серце, і Всемогутній мене настраши́в,
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
бо не знищений я від темно́ти, ані від обличчя свого, що темність закрила його!
