Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Na Hiob buaa sɛ,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
“Ɛnnɛ mpo, mʼabooboodie mu da so yɛ den; ne nsa ayɛ den mʼapinisie nyinaa akyi.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Sɛ menim baabi a mɛhunu no; anaasɛ mɛtumi akɔ ne tenaberɛ a,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
anka mɛka mʼasɛm wɔ nʼanim na magye akyinnyeɛ bebree.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Anka mɛte mmuaeɛ a ɔde bɛma me, na madwene deɛ ɔbɛka ho.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Ɔde tumi a ɛso bɛtia me anaa? Dabi, ɔremmɔ me kwaadu.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Ɛhɔ deɛ nnipa tenenee bɛtumi aka nʼasɛm wɔ nʼanim, na wɔbɛgye me afiri me ɔtemmufoɔ nsam afebɔɔ.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
“Nanso sɛ mekɔ apueeɛ fam a, ɔnni hɔ; sɛ mekɔ atɔeɛ fam nso a, menhunu no.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Sɛ ɔreyɛ adwuma wɔ atifi fam a, menhunu no; sɛ ɔdane ne ho kɔ anafoɔ fam a, mʼani nhye ne ho.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Nanso, ɔnim ɛkwan a me nam soɔ; na sɛ ɔsɔ me hwɛ a, mɛfiri mu aba sɛ sikakɔkɔɔ.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Madi nʼanammɔn akyi pɛɛ; na manante nʼakwan so a mammane.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Mentwee me ho mfirii mmaransɛm a ɛfiri nʼanom ho, mama asɛm a ɛfiri nʼanom ho ahia me asene me daa aduane.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
“Nanso ɔbiara nni hɔ ka ne ho, na hwan na ɔbɛtumi atia no? Ɔyɛ biribiara a ɔpɛ.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Ɔhwɛ ma ne ɔhyɛ nsɛm tia me; ɔda so kora nhyehyɛeɛ a ɛte sei bebree.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Ɛno enti na mebɔ hu wɔ nʼanim; na sɛ medwene yeinom nyinaa ho a, mesuro no.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Onyankopɔn ama mʼakoma aboto; Otumfoɔ ama mabɔ huboa.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Nanso esum no mma menka mʼano ntom, esum kabii a ɛkata mʼanim no mpo.
