Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Eyüp şöyle yanıtladı:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
“Bugün de acı acı yakınacağım, İniltime karşın Tanrı'nın üzerimdeki eli ağırdır.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Keşke O'nu nerede bulacağımı bilseydim, Tahtına varabilseydim!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Davamı önünde dile getirir, Kanıtlarımı art arda sıralardım.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Bana vereceği yanıtı öğrenir, Ne diyeceğini anlardım.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Eşsiz gücüyle bana karşı mı çıkardı? Hayır, yalnızca dinlerdi beni.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Haklı kişi davasını oraya, O'nun önüne getirebilirdi, Ben de yargılanmaktan sonsuza dek kurtulurdum.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
“Doğuya gitsem orada değil, Batıya gitsem O'nu bulamıyorum.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Kuzeyde iş görse O'nu seçemiyorum, Güneye dönse O'nu göremiyorum.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Ama O tuttuğum yolu biliyor, Beni sınadığında altın gibi çıkacağım.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Adımlarını yakından izledim, Sapmadan yolunu tuttum.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Ağzından çıkan buyruklardan ayrılmadım, Günlük ekmeğimden çok ağzından çıkan sözlere değer verdim.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
“O tek başınadır, kim O'nu caydırabilir? Canı ne isterse onu yapar.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Benimle ilgili kararını yerine getirir, Daha nice tasarısı vardır.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Bu yüzden dehşete düşerim huzurunda, Düşündükçe korkarım O'ndan.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Tanrı cesaretimi kırdı, Her Şeye Gücü Yeten beni yıldırdı.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Karanlık beni susturamadı, Yüzümü örten koyu karanlık.
