< Йов 23 >
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Hoy también hablaré con amargura, y será más grave mi llaga que mi gemido.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
¡Quién diese que le conociese, y le hallase! yo iría hasta su trono.
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Ordenaría juicio delante de él, y mi boca henchiría de argumentos.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Yo sabría lo que él me respondería, y entendería lo que me dijese.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
¿Pleitearía conmigo con multitud de fuerza? No: antes él la pondría en mí.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Allí el recto disputaría con él; y escaparía para siempre de él que me condena.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
He aquí, yo iré al oriente, y no le hallaré, y al occidente, y no le entenderé.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Si al norte él obrare, yo no le veré: al mediodía se esconderá, y no le veré.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Mas él conoció mi camino: probóme, y salí como oro.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Mis pies tomaron su rastro: guardé su camino, y no me aparté.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Del mandamiento de sus labios nunca me quité: las palabras de su boca guardé más que mi comida.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Y si él se determina en una cosa, ¿quién le apartará? Su alma deseó, e hizo.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Por tanto él acabará lo que ha determinado de mí; y muchas cosas como estas hay en él.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Por lo cual yo me espantaré delante de su rostro: consideraré, y temerle he.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Dios ha enternecido mi corazón, y el Omnipotente me ha espantado.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
¿Por qué yo no fui cortado delante de las tinieblas, y cubrió con oscuridad mi rostro?