Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
А Јов одговори и рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Још је тужњава моја одмет? А невоља је моја тежа од уздаха мојих.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
О, кад бих знао како бих нашао Бога! Да отидем до престола Његовог,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Да разложим пред Њим парбу своју, и уста своја напуним разлога,
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Да знам шта би ми одговорио, и разумем шта би ми рекао.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Би ли се према великој својој сили прео са мном? Не; него би ми помогао.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Онде би се праведан човек могао правдати с Њим, и ослободио бих се за свагда од свог судије.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Гле, ако пођем напред, нема Га; ако ли натраг, не находим Га;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Ако на лево ради, не видим Га; ако на десно, заклонио се, не могу Га видети.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Али Он зна пут мој; кад ме окуша, изаћи ћу као злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
По стопама је Његовим ступала нога моја; пута Његова држао сам се, и не зађох.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Од заповести уста Његових нисам одступао; чувао сам речи уста Његових више него свој ужитак.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Али кад Он шта науми, ко ће Га одвратити? Шта душа Његова зажели, оно чини.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
И извршиће шта је наумио за ме; и тога има у Њега много.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Зато сам се уплашио од Њега; и кад то мислим, страх ме је од Њега.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Бог је растопио срце моје, Свемогући ме је уплашио.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Што не погибох пре мрака? И што не сакри мрак испред мене?
